На 21 септември 1940г. Българската 3-та армия освобождава Южна Добруджа от Румънско робство.
Операцията по заемането на Южна Добруджа е възложена на 3-та армия (4-та пехотна преславска дивизия, 1-ва бърза дивизия, 4-ти граничен полк), усилена с флотски части (стражевият кораб „Бургас“, три торпедоразрушителя, два катера и рота морска пехота), под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. Съгласно разработения план възвърнатата територия е разделена на четири зони, които трябва да се заемат последователно в срок до 1 октомври 1940 г. Със специална заповед от 21 септември 1940 г. цар Борис ІІІ нарежда на армията в 9.00 ч. да навлезе в градовете и селата на Южна Добруджа. Министърът на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов командва колоната, настъпваща към Тутракан. Войските по направлението Варна – Балчик – Добрич са под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. Начело на флотската групировка, предназначена за действия по Черноморското крайбрежие, е командващият морските войски капитан І ранг Асен Тошев. В указания срок 3-та армия излиза на границата от 1912 г., а силите на флота заемат всички пристанища и крайбрежието от Балчик до Дуранкулак.
Само за 10 дни Южна Добруджа е приобщена към Отечеството и по мирен начин е постигната една част от целите за национално обединение. Възвърнатата област е включена във военнотериториалното деление на страната. Формирани са и се установяват като постоянни гарнизони 31-ви пехотен полк в Силистра, 46-и пехотен полк в Добрич и въздушна част, базирана на летище Балчик.
