Денят 21 септември в българската история е празник на град Балчик. На тази дата градът през 1940г. е освободен от Румънско робство по силата на Крайовската спогодба и е върнат в пределите на Майка България
Силите на военноморският ни флот командвани от контраадмирал Асен Тошев извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III с Крайовския договор, с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е въстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди бежанци българи депортирани от румънците от родните им български земи в Северна Добруджа.
В 1913г. Балчик пада под румънска власт. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България, на 28 юни 1913г. добруджанската ѝ армия възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. В август 1916г. румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12г.
Hа 6 септември 1916г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916г. града е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“ командвани от кап. Георги Радков и подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница „Подводник № 18“. В 1919г. Балчик отново е окупиран от румънците. При репресиите 1913-1940г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената на които са записани на паметни плочи поставени през 2005г. в градината пред общината.
С Балчик са тясно свързани имената на Драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, на опълченците Горги Попов, Никола Иванов и Никола Минков, на водача и защитника на егейските българи Андон Калчев и т.н. При обявяването на Балканската война в 1912г. Иван Д. Саракинов, Никола Иванов и Никола Минков от Балчик се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение и се сражават за освобождението на останалите под турско робство след 1878г. българи. Във войните за национално обединение на България дават живота си 61 балчиклии, имената им са записани на войнишкия паметник в центъра на града.
