Александър Малинов – един от архитектите на независимостта и петкратен министър-председател на България
доц.д-р Петър Ненков
Александър Малинов е един от най-видните български политици след Освобождението и строител на Третата българска държава. С неговото име са свързани някои от най-паметните мигове от новата българска история.
Пет пъти той е министър председател на 30-то, 31-то, 36-то, 37-мо и 46-то българско правителство.Той е избран за народен представител в 11 Обикновени народни събрания и едно Велико народно събрание.Той е председател на XXIII Обикновено народно събрание (1931–1934). По време на неговото управление като премиер министър България е обявена за независима държава .
Пак при неговото управление след пробива на съглашенските войски на Добро поле, България излиза от Първата световна война и се подписва Солунското примирие с командващия Източната армия на Антантата, маршал Франше Д, Еспре. след което цар Фердинанд абдикира и на престола се възкачва, като монарх неговият син, княз Борис Търновски .
Александър Малинов e бесарабски българин. Роден е в село Пандъкли, Бесарабия, в семейството на български преселници. Завършва право в Киев през 1891г. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Той е защитник на Петко Каравелов в шумния процес за убийството на министъра на финансите Христо Белчев през 1891г. , когато Каравелов неоснователно е обвинен за организатор в убийството на финансовия министър, хвърлен в Черната джамия и подложен на жестоки издевателства.
Александър Малинов е активен деец на Демократическата партия от средата на 90-те години на XIX век. Той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903г.. Самият Каравелов го посочва за свой заместник – „защото е способен, интелигентен, образован и честен“. Малинов поема защитата, като адвокат на земеделския водач Александър Стамболийски, попаднал в затвора след прословутата сцена с цар Фердинанд, в която го заплашва, че неговата политика в навечерието на Първата световна война ще му коства трона.
По-късно Стамболийски проявява към Малинов черна неблагодарност . През 1922 г., когато е министър-председател, той го хвърля в затвора без съд и присъда, заедно с още 12 министри и го изправя пред Държавен съд , като виновник за двете национални катастрофи . Малинов излиза от затвора след военния преврат на 9 юни 1923 г. свалил правителството на БЗНС и Стамболийски .
Той е начело на правителството на Демократическата партия през периода 1908–1911 г., когато е обявена независимостта на България. През лятото на 1908г. в Османската империя е извършен държавен преврат от младотурците, обединени в комитета “Единение и напредък”. Възстановена е турската конституция от 1876г., даваща равноправие и свобода на всички народи в Османската империя. Много скоро проличава истинския лик на младотурското управление, което подлага на репресии българското население в Одринско и Македония .
В тази напрегната обстановка избухва дипломатически скандал между България и Османската империя, известен в историята като “аферата с пилафа”. На традиционния годишен прием, който дава султанът на дипломатическите представители, акредитирани в Цариград, са поканени всички, с изключение на българския консул – Иван Гешов. Поводът е че България е васална държава на Османската империя .
Княз Фердинанд е бесен. Той не може да понесе подигравките и демонстративното незачитане на Княжество България, като държава от султана.Получил подкрепа от австро-унгарския император Франц Йосиф, при приятелското си посещение във Виена, княз Фердинанд решава да обяви независимостта на България.
На 21 септември 1908 г. пристигайки със своята яхта “Цар Крум“ в Русе княз Фердиннад телеграфира на правителството начеило с министър-председателя Александър Малинов да го чака на пристанището. Князът тържествено заявява: ”Големият ден настъпи господа.Утре ще обявим независимостта на България! През нощта царският влак отнася министрите и княза към старта българска столица Търново.
На гара Две могили, Русенско влакът прави по-дълъг престой. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на тази гара има възпоменателна плоча, която напомня за това историческо събитие.
Огромно множество с църковни хоругви и национални трикольори посреща високите гости в града на Асен и Петър.
В историческата църква на българските царе ”Свети 40 мъченици” е отслужен от свещеници тържествен молебен, след което е прочетен от премиера Александър Малинов Манифеста за обявяване независимостта на България..
По-късно процесията се изкава на историческия хълм Царевец, за да се покаже приемствеността на Третото българско царство с Втората българска държава . Тук Александър Малинов отново прочита Манифеста пред насъбралия се народ . Под звъна на църковните камбани и артилерийските салюти на 18-и Етърски полк, на 22 септември 1908г. търновският митрополит коронясва, за първи път след 512 години, български цар, а Княжество България е обявено за суверенно царство.Правителството на Александър Малниво учредява възпоменателен медал по повод обявяването на независИмостта на България.
След избухването на Първата световна война 1914-1918 г. Александър Малинов настоява България да участва в нея на страната на Антантата, но когато през юли 1918 г. наследява кабинета на д-р Васил Радославов, поддържа водената до тогава гибелна за България политика на съюз с Централните сили.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства 1918 г., които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание 1918 година.
При образуването на Конституционния блок -1922 г. играе ръководна роля в него и участва в акцията на блока в Търновските събития против правителството на Александър Стамболийски, след което е арестуван и изпратен в затвора в гр. Шумен. През март 1923 г. е подведен под отговорност от Третия държавен съд.
След Деветоюнския преврат 1923 г. е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор през август 1923 г., но през 1924 година го напуска и преминава в опозиция. Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 година.
Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. След преврата от 19 май 1934 г. продължава да отстоява демократически ценности в условията на авторитарен режим.
Женен е за рускинята Юлия Малинова, която разгръща широка благотворителна дейност, открива дом „Юлия Малинова“ и заедно с Екатерина Каравелова страстно защитава правата на българските жени. От брака си с нея има пет деца – три дъщери и двама сина.
Александър Малинов умира на трибуната на предизборно събрание в София, като опозиционен кандидат за изборите за XXIV-то Обикновено народно събрание.
