НАШАТА БОРБА ЗА СВОБОДА- СЛОВО НА ВЗРО “ ВЪРТОП “ ИВАН ГЬОШЕВ ПО РАДИО СОФИЯ /1941 Г/АСЕН ВИДЕНОВ

„Драги радиослушатели,

Няма по-свята борба от борбата за род и чест, нито по-свидна жертва от жертвата за благото на Отечеството.

Ето защо има нещо високопатриотично в тая инициатива на Радио София да отреди няколко минути за тия, които през годините на черното робство са били за своя поробен народ закрила и опора, надежда и вяра, бродейки с пушка в ръка из своя поробен край.

В това кратко време, с което разполагам, не съм в състояние да дам цялостна картина на страшното и нечувано 20-годишно робство, което сърбите още в първия ден на окупацията затвърдиха в Западните покрайнини, нито пък мога в тия няколко минути да дам изчерпателна характеристика на тия, които са били истински ангели хранители, живо въплъщение на народните герои, на безстрашни гонители на насилниците, на смели бойци срещу сръбската тирания. Та ако реча да изброя имената само на избитите българи в Западните покрайнини и тия на ратниците за свободата на поробените, ще ми трябват няколко часа. Толкова много са жертвите на сръбския терор и толкова много са борците, големи и малки, които цели 20 години по знайни и незнайни пътища се бориха срещу тиранията.

Окупацията на Западните покрайнини, както е известно, се извърши от страна на сърбите на 6 ноември 1920 г. Първата грижа на поробителите бе да унищожат там всичко българско и да преследват безпощадно всяка българска проява. Веднага бяха закрити българските училища. Занятията с учениците обаче не се прекратиха. Учителите българи водиха тайно учебни занятия по частни квартири. Учебният материал се мина благополучно и в края на 1920-1921 г. всички ученици получиха свидетелства за завършен клас. По-късно сръбската власт извърши арести на учители, някои от които бяха съдени и лежаха по затворите.

Над Западните покрайнини се надвесиха черни буреносни облаци. Терорът от ден на ден се увеличаваше. Настъпи 1926 г., когато всеки шумадиец се разполагаше безнаказано с имота и живота на роба. Страшни издевателства над всичко българско.

В Босилеградско, Царибродско и Трънско хората се изваждаха групово нощем от къщи и биваха убивани без присъди. В Босилеградско вилнееше капитан Тома Станкович, а в Царибродско – подполковник Таса Динич. Настъпи униние в душите на робите. Трябваше да се действа, да се повдигне духът на поробените. За тая цел се пръснаха маса позиви из края. В един от тези позиви, пръснати преди празника на св. св. Кирил и Методий – 1926 г., между другото се казваше: „…Към вас се обръщаме, млади непокварени сърца! Почитайте българското име и слово! Вземете пример от прадедите! Езикът, който сте научили, когато сте сукали майчиното мляко, е език свещен за вас – търсете българската книга, учете я тайно, предайте я от другар на другар и се калявайте в духа на българщината…”

През месец юни 1926 г. в Царибродско се извършиха масови арести на населението от селата на Висока – в подножието на Стара планина. Обвинението бе, че в тия села действа нелегална организация „Въртоп” и че арестуваните са членове на тази организация. Бяха пребити от бой стотици невинни хора. Създаде се така нареченият процес на въртопците, който се гледа в Пиротския съд и завърши с осъждането на 5 души по на 15, 20 и 10 години затвор. Сръбският вестник „Политика” по това време между другото писа за тоя процес следното: „Присъдата направи тежко впечатление. Мнозина, почти всички, които слушаха процеса, не се надяваха на такъв край, навярно затуй, защото не се съди за доказателствата, а по предубеждение. Затова толкова по-тежко се вижда това наказание. Всеки се пита, наистина ли сме били в такава опасност от тая тайна организация и как може да бъде това, никой досега да не я открие, когато имаме в Цариброд две полиции, па и осведомителна служба”.

Терорът не преставаше. През септември 1928 г. – масови убийства в Босилеградско, през януари 1929 г. – убийства в Трънско, през април същата година бе избито цялото семейство от 5 души в село Каменица, Царибродско. На 23 май 1930 г.бе убит в Цариброд инж. Марко Атанасов, през месец юли паднаха убити видните българи от село Долна Невля, Царибродско, Симо Ганов и Иван Томев. На 5 август 1930 г. посред бял ден бе убит в Цариброд свещеник Апостол п.Иванов, един от най-големите и най-смели българи от целия край. Убийството бе извършено лично от поручик Терзич.

Поп Апостол бе подсъдим в процеса на въртопци през 1926 г., който не се поколеба да изрече тези смели думи пред съда: „Какво искате от мен? Българин съм. Затова ли ме съдите?… Тогава трябва да поставите на подсъдимата скамейка не само мене и моите другари, а и всички, които имаха нещастието да останат в окупираната област…”

През тоя период от 2 години паднаха убити над 200 души видни българи от Западните покрайнини.

То се знае, на терора се отговаря с терор. Западнопокрайненците, тоя жилав народ, почнаха да действат. По цялото кралство на Александра Карагеоргевич огънят пламна! Атентати в Белград, атентати в Ниш и навсякъде по „Югославия”. В Белград завладя голямо безпокойствие, завладя тревога, ужас! В страна, която убива, трепе и тероризира гражданите, нищо не е по-естествено от атентатите. При това положение напълно логично е поробените българи от цяла „Югославия” да водят обща братска борба срещу тиранина.

Българите от Западните покрайнини и Македония, по един каприз в историята, бяха изпаднали в положението на две български дружини, които са нападнати от многоброен и свиреп противник. На тях не им оставаше друго, освен да изпълнят най-елементарното си задължение – да участват в огъня срещу противника като братя докрай, до смърт или до победа. Техният род е един, техният мъчител е един; борбата им е обща и така по-голям бе и устремът им…

Но кои бяха тези герои от Западните покрайнини, които на изтезанието отговориха с насилие? Ще споменем някои от тях.

Асен Спасов Северикин от село Белут, Босилеградско, който с невиждано себеотрицание се отзова на 1 септември 1931 г. посред бял ден в землището на с. Плоча, наказа един ренегат и преизпълнен от чувство на достойно изпълнен дълг към поробената родина, за да не падне в ръцете на сърбите, възпламенява две бомби, ляга върху тях и бива разкъсан на парчета.

Виден Георев от село Кострошовци, Трънско, който загина в неравен бой със сръбските потери на 14 май 1928 г.

Нацко Илиев от село Радейна, Царибродско, който много пъти е изпълнявал тежки и отговорни задачи в поробения край, с които е удивлявал и най-смелите и опитни борци. Падна убит на 3 октомври 1931 г.

Захари Янакиев от село Долна Лисина, Босилеградско, един от най-смелите революционери. Увисва на бесилото в Белградския затвор на 26 януари 1932 г. Той изпита върху себе си ужаса на една невиждана инквизиция в Белград, дето бе отведен с още незаздравени рани, получени в сражението на „Бесна кобила”. Захари Янакиев с още няколко другари извърши атентата на жп линията Куманово-Враня. Изправен пред държавния съд в Белград, той се държа достойно и дръзко, както навремето си съобщиха сръбските вестници.

Васил Цветков от село Ясенов дол, Трънско, цели 10 дни се бори с нечувана храброст срещу цяла сръбска дружина на Гребен планина и на 1 октомври 1932 г., за да не падне в плен, захапа дулото на пистолета си. Трупът му бе отнесен в Цариброд, дето са повикани родителите му. Нещастниците помъчили да уверят сръбските власти, че това не е техният син, но… това не било възможно, горката майка припаднала над трупа.

Райко Рангелов от село Борово, Царибродско, обесен на 28 февруари 1933 г. в Белградския затвор, извърши един от най-смелите атентати на жп линията Белград-Ниш. Повече от 5 месеца той е бил подложен на страшни мъчения, за да разкрие плановете на „Въртоп”. Езикът му е бил дупчен с игла, на корема му слагали тежести, а главата му е била стягана с менгеме.

Гаврил Иванов, Димитър Гранджов и Гица Гигов – и тримата от село Клисура, Трънско, смели борци, които бяха хванати в Белград, и първите двама обесени на 27 март 1934 г., а Гицо Гигов, осъден на затвор, лежа 6 години в затвора, отдето беше освободен от победоносните германски войски.

Константин Велков от село Петърлаш, Царибродско, през 1930 г. постави адска машина на Нишката гара, но виждайки, че гарата в това време се изпълва с ученици, той само няколко секунди преди да избухне адската машина, взема я, демонтира я и по тоя начин спасява стотици деца от смърт. Каква човечност в тоя революционер! Хванат, той бива осъден на доживотен затвор и цели 10 години е лежал в сръбските затвори.

Стана Златкова от село Клисура, Трънско, голяма героиня. Никога китните Западни покрайнини не ще забравят чутовните подвизи на тая българка, която с твърдия си характер и своята неустрашимост допринесе извънредно много за успеха на борбата срещу сръбската тирания. Тя лежа цели 5 години в Белградския затвор. Бита, измъчвана жестоко, тя, въпреки че знаеше много тайни, мълча като гроб.

Младен Таков от село Клисура, Трънско. Неговият живот с право може да се каже, че бе една легенда. Изпращан често с деликатни и опасни задачи във вътрешността на Сърбия, той падна един път в ръцете на сърбите и измъчван безчовечно в продължение на цял месец. Избяга, без да издаде никого.

Нека накрая кажем няколко думи за двамата най-големи борци от Западните покрайнини: АСЕН НИКОЛОВ от село Поганово, Царибродско, и ЛЮБОМИР ЯНАКИЕВ от село Клисура, Трънско.

АСЕН НИКОЛОВ бе обесен на 16 март 1937 г.в Белградския затвор. Тежко ранен при едно голямо сражение със сръбски потери близо до историческия Погановски манастир, той бе хванат, отведен в Белград, дето цели 5 месеца бе подложен на разпит. Това страшилище, както сърбите го назовават, е направил няколко опита да се самоубие и накрая е бил закачен на бесилото полумъртъв. Асен Николов е извършил в продължение на години най-смелите атентати в Кралството на мракобесието. Атентат в Белград, атентат в Ниш, атентат срещу „Ориент експрес”…

ЛЮБОМИР ЯНАКИЕВ повече от две и половина години живееше като легален в Белград. Със своята гранитна твърдост той успя да създаде в Белград цяло движение от млади и смели борци, които отсетне извършиха чутовни подвизи. Негово дело са смелите атентати в Белград през май 1932 г. пред Военната академия, срещу Кралския дворец, на белградската гара и пред редакцията на в. „Политика”, а през месец септември същата година – един смел атентат във Военния клуб в момента, когато заседаваше известната организация „Църна рука”. Тогава вестниците писаха, че атентаторът е в Белград и полицията дава 500 000 динара на този, който ще съдейства за залавянето му. Любомир Янакиев успява да избяга и беше осъден задочно на смърт.

Ето, драги слушатели, това са нашите герои, които, въоръжени с непобедимия български дух, допринесоха много за разгромяването на чудовището (Югославия – б.а.), създадено през 1919 г. в Ньой.

„Те умряха, за да спасят… Ние знаем висотата на рождението им, не знаем величието на смъртта им. Те умряха за Отечеството: по-голяма преданост човек не може да прояви!”

Тези стихове е написал поетът за тия, които паднаха в борбата за свободата на роба. На живите борци: ХВАЛА ИМ!“

На този ден се навършват точно 141г. от рождението на големия български вожд, журналист, революционер и патриот Иван Гьошев. Деец на българското освободително движение в Западните покрайнини за освобождение на този български край от сръбско робство (1920-2020г. и до срамен ден днешен, 100 години срам и позор…). Той е роден на 21 септември 1879г. в Цариброд (тогава в Княжество България, днес Димитровград, откраднат и поробен от Сърбия).