• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home СТАРА ЗАГОРА

Старозагорското въстание 1875 г. Ваня Донева Долап.бг

Петко Русанов by Петко Русанов
септември 20, 2020
in СТАРА ЗАГОРА
0
Старозагорското въстание 1875 г.  Ваня Донева Долап.бг
0
SHARES
61
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

Старозагорското въстание 1875 г.

 16.09.2017  Долап.бг Стара Загора, Старозагорско въстание 1875 г.

На 16 септември 2017 г. отбелязваме 142 години от Старозагорското въстание – събитие, което оставя трайна следа в живота на нашия град. То, независимо от противоречивите оценки на българските историци, става своеобразен лакмус за формиращото се българско политическо съзнание и събуждащите се патриотични чувства в средата на 70-те години на ХІХ в. А развятото от шепата старозагорски въстаници знаме на Чадър могила е първообраз на българския национален флаг. Защо се издига идеята за въстание? В средата на 70-те години на XIX век състоянието на Османската империя е нестабилно. Тромавият и корумпиран административен апарат, неуспешните реформаторски опити на Портата и традиционният консерватизъм спират нейното приобщаване към модерния свят. Хазната се изправя пред огромни икономически затруднения – дълговете към западноевропейските банки не могат да се обслужват, а бюджетният дефицит нараства. Правителството прибягва до увеличаване на преките и косвени данъци, събирани от подвластното християнско население. Расте напрежението между християни и мюсюлмани. През лятото на 1875 г. Балканите заемат централно място в международните отношения. Причина за това е напрегнатата политическа обстановка в региона, известна като Източна криза. Тя е свързана с активизирането на националноосвободителните движения на балканските народи и финансовите проблеми на Османската империя. Въстанието в Херцеговина и Босна през юли-август 1875 г., подкрепено от Сърбия и Черна гора, изостря противоречията между европейските велики сили по Източния въпрос. Кой инициира въстанието през 1875 г.? На 12 август 1875 г. в Букурещ се провежда “народното българско събрание”,  което поставя началото на нова политическа организация – Български революционен комитет – 1875 г. (БРК). На събранието освен дейци от Букурещ като Христо Ботев, Стефан Стамболов, Иван Драсов и Димитър Ценович, присъстват и делегати на комитетите от Гюргево, Плоещ и Слатина. От Българско емигрантите имат подкрепата на Русенския и Шуменски комитети. Под председателството на Панайот Хитов се обсъжда подготвянето на въстание в българските земи, като се използва благоприятната обстановка на Балканите. Изработен е общ план за неговото провеждане, според който страната е разделена на революционни зони, във всяка от които e изпратен апостол да организира населението. Предвижда се емиграцията да сформира няколко големи чети, които организирано да навлязат в страната и да подпомогнат въоръжените отряди на комитетите и населението. “За добрия успех на въстанието” е създаден и неговият ръководен орган  – “Български революционен комитет – 1875 г.”. Панайот Хитов е упълномощен за “пръв и главен деятел” и му се дава правото да обяви и ръководи въстанието чрез “всевъзможни начини, които той види за добри и успешни.” Заедно с въстанието в Българско се предвижда и подпалването на Цариград. „От лицата, които ще извършат тая работа, някои си ще бъдат изпроводени оттука, а други ще се определят в самия Цариград.” Къде българите правят опит да въстанат? В Стара Загора председателят на местния революционен комитет Кольо Ганчев съобщава на главните учители за пристигането на Стефан Стамболов в града и неговата мисия – повдигане на въстание. Атанас Илиев пише в спомените си, че тази новина предизвиква „тревожно състояние на духовете” сред учителското съсловие. Авторът обяснява липсата на ентусиазъм у местната интелигенция към това така бързо планираното въстание с несгодното време и липсата на оръжие. Младият и амбициозен Стамболов, след кратък престой в града, докладва обаче до центъра в Букурещ, че: “Всичка Тракия е във военно положение. Всеки си купува оръжие и припаси. По градовете, дето има да се продават револвери, пушки, куршуми – нищо не останало”. „Преувеличените хвалби на мнозина” българи, които представят на Стамболов положението в „розови краски” и го заблуждават „че всичко е готово”, вероятно мотивират непреклонността на апостола, дошъл от странство и непознаващ обстановката в Старозагорско. В подготовката се включват съратниците на Левски Кольо Ганчев, братя Жекови и Христо Шиваров. В града пристигат Георги Икономов, Захари Стоянов, Никола Станчев и други, които се присъединяват към организацията на бунта. На 2 септември  1875 г. се провежда общо събрание на Старозагорския комитет. Изготвя се план, който предвижда въстаническите сили да бъдат организирани в няколко чети: Старозагорската, включваща въстаниците от града; Четири чети за въстаналите от селищата от региона. Според плана, Стара Загора трябва да бъде превзета чрез синхронизирани действия от четирите посоки. Определени са следните сборни пунктове: На изток – Чадър могила; На юг – Латинските гробища; На запад – Чирпанските порти; На север –Бадемлика. Къщата на братя Жекови е превърната в щаб на въстаниците и там се извършват последните приготовления. На 7 септември 1875 г. в нея се провежда срещата на главните учители със Стефан Стамболов. Атанас Илиев, Петър Иванов, Мирчо Атанасов и Георги Бенев изказват несъгласие с организирането на въстание и тяхното мнение влияе върху нагласата за въстание на част от българите в града. На същия ден Андрей Момчев е изпратен в Търново, за да се съгласуват действията с тези на останалите революционни окръзи. В писмото, което той донася от там се казва, че въстанието трябва да избухне на 16 септември. Същото е цитирано от Захари Стоянов, но съществуването му е по-скоро плод на авторовото въображение. На 16 септември 1875 г., привечер,  Старозагорската чета се събира в къщата на Михаил и Георги Жекови в махалата Акарджа. Спомените на Захари Стоянов описват образно настъпилото въодушевление: „Всички вече бяха на крак, облечени по хъшовски и въоръжени, а собствените ни дрехи бяха разхвърлени небрежно по земята, които всеки тъпчеше из краката си, като че в тях да се заключаваше робството. Нямаше вече “твое” и “мое”, всеки беше свободен да вземе онова, което му се харесваше без да му каже някой “нямаш право…”. За войвода е избран Георги Икономов, а за знаменосец Койчо Георгиев. Въстаниците тръгват към Чадър могила, пеейки: “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”. Четата не получава нужното подкрепление, освен присъединилите се Кольо и Радука Райнови и Никола Станков. Последният съобщава, че останалите селски чети се връщат обратно, като не виждат пожар в града. На 17 септември четата потегля на север към Средна гора. Не намира подкрепа в селата по пътя. Ръководителите разбират, че продължаването към Търново е безсмислено. В местността “Татарска пътека” четата се разделя. На 18 септември Обруклийската чета попада при с. Елхово на турска засада, при която е убит воеводата Руси Кънев. Част от въстаниците успяват да се укрият, но други попадат в ръцете на турците. По това време братя Жекови са обсадени в една плевня около селото, където намират смъртта си. Георги Кюмюрев, укриващ се в тухларницата на Пиперови, е заловен. Известно раздвижване има в Чирпанско и Новозагорско. Въстават още българите от Червена вода, Русенско, ръководени от Върбан Йорданов. Излиза и малка чета в Шуменско, оглавена от Атанас Стойков. Подпалването на Цариград не се осъществява. Опитът за въстание от 1875 г. има локален характер. В края на септември, началото на октомври в Стара Загора са арестувани над 600 души (участниците в Старозагорската чета са между 18 и 24 души според различните източници). Има изтезания, разследване. Започва освобождаването на част от затворниците. Други са изпратени в Одринската тъмница. От бунтовниците, участвали в Старозагорското въстание, османският апелативен съд налага смъртно наказание чрез обесване на Колю Ганчев, Господин Михайловски, Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов, всички от Стара Загора и Христо Кундурджията от Чирпан. Останалите са признати за невинни и се връщат в Стара Загора. Присъдите са изпълнени след избухването на Априлското въстание. На 19 май 1876 г., петък, на Акарджанския алан в Стара Загора са обесени двама от участниците в бунта – Колю Ганчев и Господин Михайловски „без да е присъствал никой българин при този печален акт”, пише хаджи Господин Славов в своите спомени. На следващия ден телата са предадени на роднините им за погребение и „едва тогава се поуспокоиха от тревогата българите в града ни; и ето тъй се свърши  старозагорското въстание”, заключава авторът.

И ако „Записките” на Захарий Стоянов градят един пантеон на паметта, базиращ се на черното и бялото, на героите и предателите, пантеон, който е бил необходим за конструирането и отстояването на следосвобожденския български национален идеал, то днес, за да бъде „историята това което е, а не онова, което искаме да бъде” е нужен точен и коректен анализ на известните факти и документи, представянето на различните позиции на съвременниците на събитието, с оглед изграждането на един пълнокръвен и правдив разказ за Старозагорското въстание като пръв, макар и неуспешен опит за реализация на идеята за общобългарско всенародно въстание през 1875 г.

Ваня  Донева

ADVERTISEMENT
Previous Post

На 20 септември 1944г. в София е убит без съд и присъда Йордан Антонов Бадев Асен Виденов

Next Post

ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧУВАШИТЕ ОТ ШАМИЛ КАУМОВ /НА РУСКИ ЕЗИК/

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
За чувашите и тяхното Княжество Суар (или Сувар)   – от Ина Мирова

ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧУВАШИТЕ ОТ ШАМИЛ КАУМОВ /НА РУСКИ ЕЗИК/

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist