На 18 септември 1944 г. започва мобилизацията на Българската армия за участие в заключителния етап на Втората световна война 1944 – 1945 г.
След 9 септември 1944г., Българската армия взема участие в заключителния етап на Втората световна война . На българо-югославската граница, в района на Кулата, Деве баир и Гюешево се завързват ожесточени сражения между нахлулите на българска територия немски моторизирани части и 9-ти пехотен Пловдивски полк с командир, полковник Иван Бонев.
Мобилизацията в България започва на 18 септември и приключва в края на същия месец .БА реорганизирана и дислоцирана на западната ни граница в три армейски обединения с личен състав от 450 хиляди души. Под лозунга “Всичко за фронта, всичко за победата!” – в нея се вливат 40 хиляди доброволци,
На 18 септември БА премина в оперативно подчинение на командващия Трети Украински фронт, маршал Фъодор Толбухин. Командванията на 1-ва, 2-ра и 4-та български армии получават задача да осигурят левия стратегически фланг на Трети Украински фронт и като унищожат германските сили в Сърбия и Македония, да пресекат пътищата за отстъпление от Гърция към Централна Европа на групата армии „Егея” по долините на реките Вардар, Ибър и Морава . Съставът на немската групировка наброява 350 хиляди души и представлява реална сила на Балканския оперативен театър.
От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски преминават в настъпле- ние, пресичат югославската граница и провеждат Нишката настъпателна операция. Вследствие на това е разгромена елитната 7-ма планинска СС дивизия и е овладян град Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската настъпателна операция. При нея са овладени Страцин, Куманово и Скопие. По същото време се провежда и Брегалнишко-Срумишката настъпателна операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица,Велес и други селища в Македония. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар.
На 8 октомври Вълка Ташевска настъпва начело на стрелковите вериги на гвардейската рота на 35-ти полк към неприятелската позиция на Остри връх. Немски бункер сипе убийствен огън по българите и забавя тяхната атака. Вълка Ташевска – първата жена офицер в БА хвърля ръчна граната по амбразурата на вражеския бункер и го заставя да замлъкне, но парче от немска мина я улучва смъртоносно в шията. Със стиснат юмрук, девойката, която не може да говори, сочи напред към вражеските позиции и така посреща смъртта.
При село Равна Дубрава офицерски кандидат Георги Христов се опитва безуспешно да унищожи с ръчни гранати немски бункер, спиращ с огъня си атаката на 7-ми пехотен полк. Тежко ранен той запушва с тялото си амбразурата на бункера .
Една от най-ярките страници в бойната летопис на Българската народна армия през заключителния етап на Втората световна война 1944 – 1945г. е разгромът на елитната 7-ма планинска SS дивизия “Принц Ойген” край Прокупле. С мощен удар на Бронираната бригада и съветски щурмови самолети, моторизираната колона на немската дивизия, която се оттегля на запад, е разбита и губи много бойна техника.
Епични боеве се разгорят в полосата за настъпление на Първа българска армия, при върховете Страцин и Стражин, на които немците са оборудвали укрепени позиции. Четиридесет и две денонощия продължава Страцинско-Кумановската операция на Българската народна армия, вследствие на която на противника е нанесен тежък удар.
В разгара на боевете за овладяването на Стражин се роди подвигът на ефрейтор Никола Паскалев от Парашутната дружина. Преди да встъпи в бой, той написва върху хастара на куртката си думите на Левски:” Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя само мене си и моята картечница Ганка!“ По време на атаката на парашутистите, немски бункер открива огън срещу воините и ги кара да залегнат. Ефрейтор Паскалев влиза в огневи двубой с немския картечар. В хода на боя е ранен и когато свършва патроните, се хвърля с гранати към бункера и се взривява в него.
Помощник командирът на Първа пехотна Софийска дивизия, подполковник Стефан Халачев , загива, като герой водейки своите бойци в атака с възгласа:” Другари картечари сега целият народ ни гледа.
Наблюдаващият епичните боеве на воините от Първа българска армия за овладяване на Страцин, генерал-полковник Сергей Бюрюзов заявява: „При Страцин българските войници извършиха героичен подвиг. Те можаха да се справят с противник, който имаше естествени и силни позиции. Българската войска можа с обход и устрем да победи, въпреки всички препятствия и трудности и отчаяната съпротива на превъзхождащия противник и да грабне победата !”
На 29 октомври загива при атаката на хитлеристката позиция, включваща селата Ястребац, Лилянци и кота 711 командирът на Трети гвардейски полк Васил Демиревски .
След тримесечни жестоки и кръвопролитни сражения, Българската народна армия завършва настъпателните си операции в Македония и Сърбия и по този начин приключва участието си в първия период от заключителния етап на войната. Тя унищожава 35 хиляди хитлеристи. Командващият група армии “Егея”, генерал-полковник Александер заявява, че българите настъпват стремително, с голям ентусиазъм и нищо не може да ги спре. Подобно е твърдението на генерал Дитмар. Освободени са крупни промишлени центрове Скопие, Пирот и Ниш. Радио Лондон и Радио Москва няколкократно съобщават за победите на доблестната българска войска.
В комюникета на Радио „Свободна Югославия” също са оповестени победите на БА. В едно от тях са казва:”В тези боеве българите постигнаха големи успехи и дадоха големи жертви!” На 10 декември 1944 вестник „Ню Йорк таймс” написа:”В продължение само на три месеца Българската армия пожъна решителни успехи, като завладя значителни количества военни материали и извади от строя 35000 вражески войници!”
През втория период от заключителния етап на войната се формира Първа българска армия в състав от 130 хиляди души с командващ, генерал-лейтенант Владимир Стойчев и помощник командир, генерал-майор Щерьо Атанасов. В състава на Трети Украински фронт, тя продължи настъплението си в Унгария и записа нови славни страници в българската бранна летопис с победите си при Драва и Мур.
Особено жестоки боеве се разгарят на 6 март 1945 г. при река Драва, когато немското главно командване решава да премине в контранастъпление. Под кодовото име “Горски дявол” то планира настъпателна операция в Унгария. За целта немците съсредоточават срещу 57-ма съветска армия, 12-та югославска армия и 1-ва българска армия силите на 91-ви корпус, в състав от 4 дивизии, 2-ра танкова армия и много спомагателни части, като възнамеряват да настъпят с четири концентрични удара в направление на град Печ, да обкръжат и унищожат противостоящите им сили и да си възвърнат Будапеща, като изтласкат съветските войски на изток от река Дунав .
Ударът срещу българите, които са на фланга на Трети украински фронт е спомагателен. Главният удар е насочен срещу съветските войски между езерата Балатон и Валенце. Въпреки изненадата и неравното съотношение на силите, българските части, които са разположени на брега на река Драва, оказват яростна съпротива на немците и отстъпват всяка педя земя с много кръв. Не жалейки хора и техника, хитлеристите успяват да създадат предмостие, което е широко 5-6 км. и дълго 15-20 км. и завземат селата Драва Чехи, Драва Полконя и Драва Соболч. В хода на боевете се ражда подвигът на кандидат подофицер Гочо Гочев от 44-ти пехотен полк, който, макар и ранен н няколко места, продължава да стреля със своята картечница и да хвърля гранати по налитащите хитлеристи. Когато изстрелва и последния си патрон, той се взривява с ръчна граната и загива заедно с втурналите се да го пленят немци.
Аналогичен подвиг извършва и редник Парашкев Парашкевов. Той прикрива оттеглянето на своите другари от 4-та батарея на 6-ти артилерийски полк, които след като са привършили снарядите, изваждат затворите на оръдията, за да не ги използва врагът. Парашкев Парашкевов изстрелва и последния си патрон и когато хитлеристите се нахвърлят върху него, за да го заловят жив, възпламенява под себе си ръчна граната, с която отнема живота и на неколцина от тях.
Пристигналите на помощ, воини от 133-ти съветски стрелкови корпус, командвани от генерал Артюшенко наричат село Драва Соболч “малкият Сталинград”, заради няколкократното му преминаване от едни в други ръце и ожесточените боеве. Шестнадесета дивизия, наречена „хвърковата” преминава в подчинение на 133-ти съветски стрелкови корпус.Неговият командир, генерал лейтенант Артюшенко наблюдавайки атаката на полковете на дивизията, възкликва възхитен:„Юнаци българи! Вървят като на маневри. Напред и само напред. Това се казва стремителна и дружна атака!”
При Драва ужасяващият вой на снарядите и мините, картечният и пушечният огън се сливат в един страшен гръм и превръщат нощта в ден, а денят запалват с огнено сияние. Денем барутният дим засенчва слънцето. Нощем пламват облаците и проблясват огнени сияния. Упоритият бой се води с нарастващо ожесточение за всеки дом, за всяка стая, за всеки двор.Германското командване е заповядало, който се предаде на българите, да бъде разстрелвано семейството му в тила, затова немците се бият отчаяно.Сякаш самият огнен ад се беше спуснал на земята. Със задружни усилия, на 19 март противникът е унищожен и предмостието му разгромено. Пленените хитлеристи казват: ”Такъв ужас не сме изпитвали никъде!” Самонадеяният немски генерал фон Ермансдорф, който предрича бърз разгром на слабата българска армия, остава горчиво излъган. Съвет ските офицери хвалят българите за бойното майсторство, себеотрицание и воля за победа,
Голямата българска победа обикаля света и достигна до Родината. От Москва Георги Димитров изпраща благодарствена телеграма до воините и командирите от Първа българска армия. Маршал Толбухин също изразява своята благодарност в телеграма до командващия Първа българска армия, генерал Владимир Стойчев.Маршал Бирюзов също дава висока оценка за героизма и взаимната помощ на българските и съветските воини в Дравските боеве, а вестник „Работническо дело” пише: ”Съобщенията, които идват през последните дни от фронта, изпълват с чувство на задоволство всяко българско сърце!”
Последната славна страница от участието на Българската армия във войната е Мурската настъпателна операция, пробивът на укрепената линия “Маргит” и форсирането с бой на река Мур и канала „Принципиалис”. Тук се ражда подвигът на командира на батарея, поручик Таню Кавалджиев, който в боя за Декенеш отказва да отстъпи и загива, като герой. Ражда се подвигът на командира на дружина от 10–ти Родопски полк, майор Панайот Гешев който попадайки в обкръжение със своите бойци , не се отчайва и се сражава до последен дъх. Загива като герой, отблъсквайки танковата атака на врага. С цената на свидни жертви, българите правят невъзможното и успяват да пробият силната фортификационна линия „Маргит”. На 20 март, на 31 март и на 2 април 1945 г. Върховното командване на Съветската армия отличава в свои заповеди, които се четат по Радио Москва действията на Първа българска армия, а оръдейните залпове на стотици оръдия в столицата на Съветския съюз салютират нейните победи.
След Чаковецката отбранителна операция, частите на Първа българска армия отново преминават в настъпление и след пробива в укрепената линия Шафарско – Велики кох – Ястребци преследват оттеглящия се противник и стъпват в Словения и Австрия.
На 9 май 1945 г. българските воини се срещат с воините на 8-ма британска армия в подножието на Австрийските Алпи, при градовете Клагенфурт и Марибор. За първи път в българската история те изминават с бой над хиляда километра от родните граници .Българските воини не само воюват, но и застават зад плуговете, орат и засяват плодородната унгарска земя, помагат за провеждане на аграрната реформа, строят наново разрушените от боевете училища, разминират селища и пътища, поправят мостове и ж.п.линии, превозват храни за местното население и му осигуряват медицинска помощ и лекарства. С тяхна помощ животът в тази изстрадала от войната страна побеждава смъртта и разрушенията .
На 17 юни 1945г. Родината посрещна с цветя своите доблестни воини. Тридесет и пет хиляди български воини бяха убити и ранени по бранните полета на Югославия и Унгария. Техният безсмъртен подвиг и саможертва не отиде напразно, а спомогна на България да се спаси от Трета национална катастрофа.
На снимката : “ Разгромът на немската дивизия „Принц Ойген“ -художик, проф. Димитър Гюдженов
