Яворов се венчава с Лора в Подуенската църква.
Лора пише до сестрата на поета Екатерина:
„Мила моя сестро,
Наричам Ви тъй, защото моят Пейо Ви много обича и защото вярвам, че женитбата ни ще Ви накара да ми позволите да се обръщам тъй към Вас.
Ние щяхме да се оженим през октомври, но ненадейното заминувание на Пейо за Македония ни накара да побързаме… Преди всичко ще Ви моля да извините и Пейо, и мене загдето не Ви писахме навременно, нямахме никакви документи и ний сами не знаехме, че ще можем да се венчаем. В последния момент един македонски поп си предложи услугите и ни венча… Не ми се искаше да оставя моят Пейо да замине, без да сме венчани. Струваше ми се, че моето щастие ще озари трудния му път и че ний ще се разделим с предчувствия за хубаво и щастие во бъдеще – предчувствия, които трябва да се осъществят… Ще ни извините също и пред бащата на Пейо и голямата му сестра, Пейо много искаше напоследък да дойде за няколко дена в Чирпан, но беше много зает в театъра, а то…
Мила моя сестро, аз много обичам Пейо и ще направя всичко каквото мога за неговото щастие…”
21.09.1912 г.
„Аз заминавам за границата като войвода на една чета – съобщава Яворов в писмо до баща си. – В бързането да се приготвя по-скоро, едва намерих половин час време да се венчая оня ден, в сряда, за Лора Каравелова. Едва намирам и сега няколко свободни минути преди тръгването си, да ти пиша и да ти искам прошка, че нямаше време да те предизвестя. Целуваме ти ръката аз и Лора. Сбогом. Вярвам, че ще се върна жив и здрав…”
Из „П. К. Яворов. Летопис за живота и творчеството му” от Ганка Найденова-Стоилова.
