БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ СТАВА НА 151 ГОДИНИ
В края на септември 1869 година в румънския град Браила е създадено Българското книжовно дружество – предтеча на БАН
Основаването на Българското книжовно дружество става в периода 26 – 30 септември / 8 – 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, в Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество. За официална дата на честване на БВК е избран 1 октомври.
Приет е Устав на Дружеството на 29 септември и е избрано негово ръководство.Това са първите „членове на научна книжовна дейност“- Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев.
Избрано е и петчленно Настоятелство на Дружеството, което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876г.) в Браила.
През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.
След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество формира три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове на БДК.
Периодичното списание на БКД започва да се издава отново през периода 1882 – 1910г. в София. Дружеството активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове. Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на БАН. От 1898 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.
На 19 март 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките. Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911г. се преименува в Списание на БАН. През 1912г., Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на БАН .
През 1925 – 1929 г. е построена сградата на БАН, която е полуразрушена при англо-американските бомбардировки през Втората световна война .
През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947 г.
След 9 септември 1944 г. някои членове на академията, начело с председателя ѝ, проф. Богдан Филов, са изключени, осъдени от Народния съд и екзекутирани .
През 1945 г. започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната.
/По материали от Интернет/
На снимките: Сградата на БАН в София и знакови учени, председатели на БАН – проф. Марин Дринов
