На 17 септември се навършиха 108 години от обявяването на обща мобилизация за участието на България в Балканската война 1912-1913 г.
АРМЕНСКАТА ДОБРОВОЛЧЕСКА РОТА В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
доц.д-р Петър Ненков
На 4 октомври 1912г. Щабът на Действащата армия разрешава на арменците, живеещи в България да сформират рота от доброволци в състава на Македоно-одринското опълчение и възлага на завършилият Школа за запасни офицери, запасен подпоручик Карекин Наждех да сформира такава.
Четири дни по-късно той докладва, че е сформирана рота от 230 доброволци и един офицер.В хода на боевете, численият състав на ротата нараства до 273 души. Ротата е включена в 12-та Лозенградска дружина в състава на Кърджалийския отряд на генерал-майор Никола Генев.
Арменските доброволци се настанени в сградата на девическата гимназия в София и започват военно обучение .На 25 октомври 1912 г. те се отправят по маршрута София – Пловдив – Хасково – Кържали, към бойното поле.На 4 ноември те получават първото си бойно кръщение в боя с турците при Мастанли /Момчилград/.
Рано сутринта на 6 ноември при връх Узунхамитлер /Орлица/ в Източните Родопи те започват ожесточени боеве с турците. Първи в атака тръгват воините от отряда на Андраник Озанян, които с натъкнати на пушките щикове атакуват силните противникови позиции и ги овладяват.
Мощно „Ура“ оглася околността и възвестява спечелената победа. „О, това са лъвове, истински лъвове!“- ще заяви след боя за героизма на арменците командирът на 1-ва Лозенградска дружина подпоручик Т. Кунев.
На другия ден арменските бойци погребват загиналите си бойни другари на връх Узунхамитлер /Орлица/ и започват преследването на отстъпващите турски части.
На 7 ноември те участват в боя на Кърджалийския отряд с ариергарда на Явер паша при прохода Балкан Тореси/ Маказа/ Отново проявяват висок боен дух и масов героизъм. В боя се отличават Аврам Хазарян, Гаспор Тамасян, Гарабет Кирокян, Евкир Ажурян, Киркор Параян, Манук Кеворкян и други.
В героичните боеве срещу Кърджалийския турски корпус на Мехмед Явер паша се отличава и 16 годишният юноша Боход, който воюва в предните редици и проявява чудеса от храброст.
Изключителни качества на командир проявява подпоручик Аршак Торомян.
Арменските доброволци участват на 14 и 15 ноември в боя при с.Мерхамлъ в долното течение на река Марица при който е пленен десетхилядния корпус на Мехмед Явер паша. Ротата участва в овладяването на градовете Малгара и Родосто, където е посрещната възторжено от местната арменска общност.
Бойният път на арменската доброволческа рота завършва след боя при Шаркьой в края на месец януари 1913г., при който е отблъснат турския морски десант. След това ротата охранява брега на Мраморно море.
След края на войната, арменската рота извършва дълъг и изнурителен поход през Кешан, Ипсала, Фере, Дедеагач, Гюмюрджина, Демирхисар, Петрич, Щип, Кочани и се завръща в София където демобилизира и се разформирова.
За проявен героизъм командирът на ротата, поручик Нъждех е награден с офицерски орден „За храброст”, войводата Адраник Озанян е повишен в чин подпоручик и награден с войнишки орден „За храброст”. 24 арменски доброволци са наградени с войнишки ордени „За храброст”, а 10 са удостоени с медали „ За военни заслуги”.
На снимките : арменската рота в Балканската война 1912-1913 г. и нейните командири, Карекин Нъждех и Адраник Озанян, впоследствие генерали в арменската армия.
