142 години от Руско-турската Освободителна война 1877-1878г.
СРАЖЕНИЯТА НА ИЗТОЧНИЯ / РУСЧУШКИ / ОТРЯД НА РУСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ ВОЙНАТА
доц. д-р Петър Ненков
След форсирането на река Дунав и разгрома на турските войски в боя на Свищовските височини, руската Дунавски армия се разделя на три отряда:
Преден отряд начело с генерал Гурко, Западен отряд начело с генерал Криденер и Русчушки / Русенски / отряд начело с престолонаследникът Александър Александрович.
Русчушкият отряд е формиран на 23 юни/5 юли 1877 година. Включва частите на 12-и Армейски корпус с командир, генерал лейтенант Пьотр Вановск) и 13-и армейски корпус с командир, генерал-лейтенант Александър Ган. Общият състав на отряда възлиза на 70 000 души. За началник-щаб на отряда е назначен генерал-лейтенант Пьотр Вановски. Основната задача на отряда е да превземе гр. Русчук (дн. Русе). От тук идва наименованието Русчушки отряд.
В хода на бойните действия, поради съсредоточаването срещу отряда на многобройната Източнодунавска турска армия, задачата е променена и от настъпателен придобива отбрантелен характер.
На 27 юни /9 юли 1877 г. отрядът заема отбранителна позиция по долното течение на река Янтра, за да предотврати евентуален флангови удар от изток на турските войски срещу главните руски сили. Русчушкият отряд получава задача да блокира силната турска групировка в четириъгълника от крепости Русе-Варна-Силистра–Шумен и да парира всеки опит на противниковите сили да прекъснат руските комуникации в Северна България .
Събитията, които се разиграват около Плевен очертават и трите главни етапа от бойните действия на Русчушкия отряд през войната:
Първият етап започва с боевете при Плевен. През него Русчушкият отряд в стремежа си да превзема Русе, се доближава плътно до града. Това принуждава турското командване начело с Мехмед Али паша да изведе войските си от крепостите и да настъпи срещу русите. Упоритите атаки на Източнодунавската турска армия водят до превземането на някои села в долината на река Русенски Лом и притоците й – Черни, Бели и Мали Лом.
По този начин турците получават оперативен простор, който, поставя под заплаха комуникациите на руската армия в Северна България. Появява се реалната заплаха от концентрично настъпление на турските войски от запад на Осман паша и изток на Мехмед Али паша към Търново. Русчушкият отряд на руската армия е принуден спешно да се придвижи и заеме укрепената линия: Мечка – Тръстеник – река Янтра. Турците водят успешни боеве при Кацелово и Горско Абланово. Водят се големи боеве още при Щръклево, Бойка, Светлен, Зараево, Кардам и Пиргово.Този етап приключва на 31 август 1877 г.
Вторият етап започва на 1 септември 1877 година. През него двете групировки внимателно се наблюдават и дебнат за изненадващи действия. Русите реагират незабавно на всеки маньовър на турците с навременни предислокации на своите части. За командващ на Източнодунавската турска армия на мястото на Мехмед Али паша е назначен Сюлейман паша. Това назначение е продиктувано от желанието на турското Главно командване в Цариград за по-активни бойни действия срещу руските войски .
През месец ноември 1877 година се водят големи и ожесточени сражения между двете армии. Активната страна в сраженията на 7, 14, 28 и 30 ноември са турците, които въвеждат в боя значителни сили. Руските войски им противопоставят отлично изградената във фортификационно отношение отбрана, доброто взаимодействие между частите и масовия героизъм на личния състав. Боевете при селата Мечка и Тръстеник по своя размах и ожесточеност на двете воюващи страни се сравняват с тия при Шипка. Оттогава остава и названието на местността, североизточно от Тръстеник- „Шипка”.
Характерното за тези боеве е, че активната страна в тях са турците, чия то основна цел е овладяване на руските позиции и пространството между Ломовете. След струпване на значителни сили на предвидения участък за настъпление, турците настъпват в гъсти и многократно следващи една след друга стрелкови вериги. За отблъскване на тези яростни атаки русите използват успешно артилерията и контраатаките в предпозиционното пространство. Масови са случаите на проявен героизъм и себеотрицание от личния състав на руските войски.
Характерно за боевете е че те са еднодневни. Единствено на 14 и 30 ноември бойните действия са замислени от турското командване за по-продължително време. Поради тази причина след колоните на турски войски тръгва и продоволствието им. Овладяването на Батинската переправа е стратегическа цел за по-нататъшно действие на турците върху комуникациите на руските войски. Затова и атаките им са толкова енергични, но те срещат твърдия отпор на русите. Този етап завършва един ден след падането на Плевен на 10 декември 1877 г.
Третият етап започва с падането на Плевен и продължава до края на войната и овладяването на Русенската крепост от русите. Русчушкият отряд получава задача да остане в предишното си изчаквателно положение, с цел обезпечаване на съобщителните линии на руската армия в Северна България.
През месец декември 1877 г. се извършва окрупняване на Русчушкия отряд, като към него са придадени всички войски в Североизточна България, освен отряда на генерал-лейтенант Цимерман. Отрядът получава ново наименование-Източен. Той достига общо 72 000 войника и 102 оръдия Задачата му е да премине в общо настъпление в направление Русе-Разград-Търговище-Омуртаг. Големи сражения през този етап не се водят, а само спорадични престрелки между малки войскови формирования. Руските войски превземат Разград, Шумен, Бяла, Вятово и Търговище, което е напълно опустошено от отстъпващите турци.
През този етап е подписаното на 19/31 януари 1877 г. Одринското примирие между Русия и Османската империя, вследствие на което са прекратени бойните действия. Определена е демаркационната линия между двете воюващи страни: Балчик-Добрич, по права линия към Разград-Търговище-Омуртаг-Котел. Изпратени за парламентьори в Русчук /Русе/ за договаряне на условията за неговото предаване на руската армия.
На 1 февруари 1878 г. започва да тече седемдневният срок за предаването на града . В този срок е извършена и евакуацията на турските части от града.
На 8 февруари 1878 г. русите влизат в Русе и с това завършват успешно бойните действия на Източния отряд през войната .
На снимката : Боят при чифлика Иваново – художник Павел Ковалевски и престолонаследникът Александър Александрович – командващ Източния / Русчушки/ отряд на руската Дунавска армия и бъдещ император на Русия.
На снимката: Боят при чифлика Иваново, Русенско
