Почти невъзможно е да туитнеш или публикуваш във Facebook от Минск, тъй като интернет все още е изключен. Значи работех предимно по старомоден начин на живо по националното радио и телевизия по телефона, и пишех текстове. Бил съм много пъти в Беларус и съм покрил доста протести в световен мащаб. Най-важното за това: 1) те са масивни, 2) полицията за безредици е трудна и тъжно ефективна; 3) Важно е да не съдим протестите според обичайното клише как трябва да изглежда и Полицията също знае това. Затова никога не са позволявали голяма тълпа да се събере. Минск е огромен и плосък, така че разстоянието между площадите, където хората протестират, може да бъде до 5 км, тъй като хората не са пуснати в центъра, метрото е затворено вечер и такситата не работят, хората се събират и се сблъскват близо жилищни площи. И веднага полицията за безредици използва зашеметяващи гранати на всяка 5-10 минута и тласка хората още повече. За 3-4 часа човек трябва да бяга, да чака, да направи барикада, която е счупена за 10 мин и да бяга. Това е изтощително. Докато мнозина просто са хванати от полицията по високоефективен начин. Тъжната част от него – жителите на Минск не бяха допуснати дори 1 цял час заедно да усетят солидарността. Отне до 30 минути между началото на масовото събиране и хората разбират, че не са сами и първи наранявания. Кое обаче е много по-различно: доскоро въпреки бруталността на режима, докато идвате в Беларус, имаше усещането, че има много от тези, които все още не искат / се страхуват от промените: шофьорите на таксита и хората на улицата използваха да избягват политиката и предпочитам да пренебрегвам подобни въпроси. Сега се смаях колко открити и критични бяха хората навсякъде: таксиджии с бели панделки (символ на протестите), продавачи и т.н. Това е като хората да спрат да се държат като съветски държавни служители, обслужващи режима. Разбира се, младежите са най-видими на фронтовата линия на сблъсъците, но срещнах толкова много възрастни и работническа класа, които не подкрепят Лукашенко. Нещо повече, в избирателната секция беше стремеж да се намери някой, който подкрепя настоящия президент. И аз го направих, и тази дама, която гласува за него – се страхуваше от ′′ украински хаос но все пак съжалява за малка пенсия.
Също така е рядък скорошен протест без да кажем гражданското общество и политическите филиали: без политически лозунги, без представители на идеологическите групи по улиците, някак си изобщо не беше обичаен балон на същите либерали, които протестират от десетилетия – нещо, което виждаме в авторитарните щати. Нито опозиция. Заглушаването на COVID-19 може да бъде и един от спусъците.
На улицата има солидарност и мнозина са шокирани как правителството им може да причини това на собствения им народ. Медийната стрелка е най-странната. Вярно е, че ако няма достатъчно снимки в социалните медии, протестът не съществува в глобалния обществен ум. А за журналистите е ново старо да имат видео и снимки на мобилните си телефони, но да не могат да ги споделят, сякаш не съществуват. И никой не е интересен да види това на следващия ден.
Все още има много какво да се каже за деня на ekection и причини да не повярвате на резултатите, но дори протестите да бъдат бурно потискани в крайна сметка, това е преживяването и този път твърде много хора ще преживеят колко несправедливи са тези истории за платени протести, провокатори от сега знаят, че става въпрос за тях, хората ги харесват и за правото им да гласуват и да бъдат чути. Със сигурност има още много какво да се каже, докато получавам онлайн достъп, това са неща, които искам да подчертая.
На видеото освен усилия за разпръскване на тълпата можете да видите и Изборния ден: хора, ръкопляскащи на Тихануская или дълго да гласуват в някой от покрайнините след затварянето на анкетите – това показва колко отдадени са били избирателите този път.
