На 20 септември 1444 г. кръстоносната армия на полския крал Владислав III Ягело навлиза в поробените български земи, за да ги освободи от османския феодално-деспотичен гнет
доц. д-р Петър Ненков
През 1439 г. под егидата на папата се слага началото на голям антиосмански съюз от централноевропейските държави. Към него се присъединяват Венецианска република, Бургундия и Унгария. През 1441-1442 г. османските войски са разгромени от трансилванския войвода Янош Хуняди. През 1443-1444 година Ватиканът, Венеция и Бургундия изграждат голям флот, който трябва да действа срещу османците в Егейско море и Проливите.
През октомври 1443 година унгарците започват голям поход, оглавен от младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело, трансилванския войвода Янош Хуняди и Георги Бранкович. Османските войски отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, прилагайки тактиката на изгорената земя. В същото време прегрупират силите си и в подбалканските полета между София и Златица нанасят поражение на унгарските отряди. Лишени от провизии, кръстоносците претърпяват големи загуби и са принудени да се върнат в Белград.
Действията на унгарците съвпадат с въстанията на Георги Кастриоти-Скендер бег, който в края на 1443 година отхвърля османската власт в земите на днешна Албания и на пелопонеския деспот Константин Палеолог, който изтласква османците от Централна Гърция. През лятото на 1444 година унгарците сключват десетгодишно примирие със султан Мурад II.
Няколко дни по-късно крал Владислав Ягело е убеден от папския легат Юлиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. По това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига Дарданелите, а емирът на Караман напада османците в Анадола. Султан Мурад сключва мирен договор с емира Караман, като го принуждава да му стане васал. През есента на същата година Мурад II абдикира в полза на сина си Мехмед и се оттегля от властта в град Маниса.
На 20 септември 1444 година кръстоносната армия начело с полския крал Владислав III прекосява Дунав при Оршова и навлиза в българските земи. Освен младия крал, начело на похода застават още трансилванският воевода Янош Хуняди и папският легат Юлиано Чезарини. В кралската гвардия взема участие български конен отряд, въоръжен и подготвен от Фружин – син на последния български цар Иван Шишман. Армията пресича Дунав в района на Оршова и започва да се придвижва по брега на реката на изток, опустошавайки областите, през които преминава. Тя обаче не успява да превземе с щурм силните турски крепости Никопол и Търново и понася много загуби. Към полско-унгарската армия се присъединява влашки конен отряд от 7 хиляди воини начело с войводата Влад Дракул. Съюзната армия успешно превзема крепостите Шумен и Провадия. Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна.
Новините за кръстоносния поход предизвикват паника в османската столица Одрин. Султан Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, за да оглави армията. Тъй като съюзническият флот блокира Проливите, Мурад се прехвърля на европейския бряг на Босфора със своята войска на 15 октомври с помощта на генуезки кораби. След като достига Одрин, Мурад оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне кръстоносната армия.
На 9 ноември армията на Мурад се приближава към Варна. На военен съвет, свикан от Янош Хуняди, папският легат Джулиано Чезарини настоява за бързо отстъпление. Християните обаче се намират в неблагоприятно положение между Черно море, Варненското езеро и стръмните гористи склонове на Франгенското плато. Кардинал Чезарини тогава предлага отбрана посредством военни фургони. Унгарските благородници, чешките, хърватските и босненските пълководци го подкрепят, но крал Владислав и войводата Хуняди отхвърлят отбранителната стратегия. Хуняди заявява: „Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо. Нека се бием с храброст и да почетем оръжията си!“ Крал Владислав приема позицията му и му поверява командването на армията.
Сутринта на 10 ноември Хуняди построява 25 000-та кръстоносна войска в дъга между Варненското езеро и Франгенското плато. 3500 души от личната гвардия на краля, състояща се от поляци и унгарци, с две знамена, заемат центъра. Влашката конница е оставена в резерв. Десният фланг начело с Варадинския епископ Ян Доминек е разположен по хълма към село Каменар и се състои от 6500 воини, разделени в пет части. Левият фланг наброяващ 5000 воини е воден от Михаил Силаги и се състои от трансилванци, българи, унгарци и немски наемници. Зад левия фланг, близо до черноморския бряг е разположен вагенбург /укрепен лагер, обграден от свързани фургони/, защитавани от 600 чешки наемници под командването на хетман Чейка . Всеки фургон се заема от 7-10 войника и е въоръжен с бомбарди.
Центърът на османската войска представлява квадратна формация от 10 000 еничари, разположени около две могили. Мурад се настанява на едната от тях, откъдето наблюдава и ръководи битката. Еничарите изкопават окопи и издигат две огради около турския лагер. Дясното крило на османската армия се състои от конни спахии от Анадола под командването на Караджа паша, а лявото крило – от конни спахии от Румелия под командването на Шахабедин паша. Зад първата линия има още 3000 спахии в резерв. На Франгенското плато са разположени еничарски стрелци и лека конница.
Битката започва с нападение на леката османска и арабска конница срещу десния християнски фланг, където се намират хърватите. Те отвръщат с бомбарди и огнестрелни оръжия и нападението е отбито. Хърватските воини се впускат да преследват турската лека кавалерия, но попадат на засада, при която анадолската конница и араби на камили ги нападат във фланг. Воините от християнския десен фланг се опитват да отстъпят към крепостта Галата от другата страна на Варненския залив, но повечето от тях са убити в блатата около Варненското езеро и река Девня, където загива и кардинал Чезарини. Само хърватските войници на бан Талоци успяват да се спасят зад вагенбурга.
Неуспехът на десния фланг кара крал Владислав и войводата Хуняди да изпратят два конни отряда от центъра и намиращата се в резерв влашка конница срещу арабите и анадолските спахии. Тя разгромява леката турска конница, чийто водач Караджа бей е убит. Власите преследват бягащите турци и араби и достигат до укрепения османски лагер. След разграбване му те напускат бойното поле с плячката.
По това време другият османски фланг напада левия християнски фланг, на който се намират унгарците и българите на Михаил Силаги. Те спират и отблъскват турската атака, но спахиите отново нападат. Янош Хуняди решава да им помогне и казва на краля да чака завръщането му, след което напредва с два конни отряда срещу спахиите, обръща ги в бяг и ги преследва около 5-6 км по пътя за Шумен.
Християнските воини вземат надмощие в битката. Султанът решава да напусне бойното поле. Младият крал пренебрегва съвета на Хуняди и се втурва с 500 полски рицари срещу турския център. Те прегазват еничарската пехота и кралят се опитва да плени Мурад, охраняван от няколкостотин еничари. В този момент на бойното поле се връщат част от побягналите румелийски спахии, водени от Шехабеддин паша, които разстройват бойния ред на полските рицари и ги разбиват.
Младият полски крал е свален от коня и убит. Хуняди се завръща от преследването на спахиите, но вижда, че вече е късно. Опитва се безуспешно да спаси тялото на краля, след което отстъпва с войската си.
След победата Мурад отново предава властта на сина си и се връща в Маниса. Местните българи отбелязват мястото на гибелта на полско-унгарския крал с дървен кръст. В израз на своята благодарност те го наричат Владислав III Варненчек.
на снимката : „Битката при Варна“ – автор, полският художник Ян Матейко
