На 19 септември 1941г. в старопрестолната българска столица Битоля Аце Василев Дорев. Виден български революционер и национален герой. Битолски деец на ВМОРО. Един от легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в 1903г. На Смилевския конгрес на Битолски окръг по време на въстанието е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на турците върху мирното население.
Той е роден в българското село Пътеле, Леринско, тогава в Османската империя, днес Агиос Пантелеймонас. Брат е на дипломата Панчо Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си. Сближава се с учителя Даме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897г. В 1900г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Георги Попхристов, Васил Пасков, Георги Пешков и Недялко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след Илинденско-Преображенското въстание. Георги Попхристов си спомня за него:
„…книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим… Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия… Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите на града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга.“
По време на Попставревата афера се намира във Виена по търговски въпроси.
В 1906г. властта прави опит да го арестува, но Дорев успява да се укрие и бяга в България. След Младотурската революция в 1908г. се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес, като участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. Избран е за делегат от Битоля на учредителния конгрес на организацията в 1908г. На втория конгрес на организацията през 1909г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.
През декември 1909г., след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Александър Евтимов и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
В 1910г. е отново арестуван по време на обезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на Балканската война.
Освободен е през 1913г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на Първата световна война от 1915 до 1918г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След падането на Битоля през ноември 1916г. се изтегля в Иваневци – новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.
Умира на 19 септември 1941г. след освобождението на Вардарска Македония от България.
