17 септември („Вяра, Надежда, Любов“) е празникът и на град Лом известен с най-голямото товарно пристанище в България и с първото читалище в страната. С решение №171/21.07.1993г. общинският съвет на община Лом е избрал този обичан църковен празник за Ден на Лом. Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им – света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов. По традиция в празничния ден в най-големия местен храм „Успение Богородично“ се отслужва тържествена света литургия за здраве и щастие на ломчани.
Сред по-известните личности родени в Лом са:
1. Кирил Дрангов (1901-1946), виден български революционер и национален герой загинал в сражение с комунистическата власт след 09.09.1944г., син на легендарния български вожд Борис Дрангов.
2. Михаил Лазаров – български революционер, кочански войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
3. Петър Берковски (1852-1892), съратник на Левски, опълченец.
4. Великата българска писателка – Яна Язова (1912-1974)
5. Марин Косаджиев – виден ломски въздухоплавател.
Лом е град в област Монтана, Северозападна България. Разположен е по поречието на река Дунав, при вливането в нея на река Лом. Отстои на 162 km северно от София, на 56 km югоизточно от Видин, на 49 km северно от Монтана и на 42 km западно от Козлодуй. Лом е административен и стопански център на едноименната община Лом. Населението на града към края на 2009 г. е 24 300 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.
Град Лом е разположен в близост до устието на едноименната река Лом. Развитието му като голям речен пристанищен център, втори по значение за България след Русе, се определя от това, че е най-близкото пристанище до столицата.
Квартали на Лом: Боруна, Люляците, Зорница, Калетата, Младост, Младеново, Момин брод, Стадиона, Хумата.
Население
Към 15.09.2015 г. в Лом живеят 23 980 жители по настоящ адрес.
Национален състав на населението според официалното преброяване от 01.02.2011г:
Националност Брой лица Процент
Българи 17354 79,4%
Цигани 4231 19,3%
Турци 47 0,2%
Други 49 0,2%
Неопределен 188 0,9%
Общо население 21 869
История
Основан е още от траките с името Артанес. След тях римляните нарекли крепостта и града Алмус, откъдето идва името на днешния град и река Лом. Лом е бил значима крепост във владенията на Видинското деспотство и по-късно на Видинското царство. Предполага се, че селището е основано през 1695 г. Името Лом паланка се споменава за първи път през 1704 г. Според съществуващата тогава практика, паланка се наричало населено място, което е нещо средно между село и град по големина и значение. През 1798 г. Лом пострадал от кърджалиите.
С развитието на корабоплаването по Дунав след 1830 г. нараства и значението на града. Голям тласък в развитието му дава построяването на шосето до София и превръщането му в главно експортно пристанище за Виена (Австрия). Това оказва и голямо влияние върху архитектурата на града. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил струпан около старото кале, в което се влизало през „капии“ (порти) – Видинска, Белоградчишка, Софийска. Ломските търговци разнасяли стоки по всички големи панаири. През 1880 г. е наброявал 7500 жители.
Лом се гордее с възрожденските си традиции. В него е основано едно от първите читалища в България (1856 г.), създадено е първото женско дружество в България (1858), играе се едно от първите театрални представления в страната. Тук работи народният будител Кръстьо Пишурка.
Основното вероизповедание е християнството. Преобладаваща е източно-православната църква, като втори по значимост са протестантските църкви (адвентисти, баптисти, Българска божия църква).
Забележителности
Кръст -надгробен паметник, из двора на църквата „Свети Никола“ в Лом. Издълбан е грубо в 1780 г. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1917 г.
В града:
Градски исторически музей – помещава се в забележителна стара сграда на общинската управа.
Антична крепост Алмус – запазени са основите.
Дунавски парк – изцяло обновен през 2011 г.
Сградата на бившето Педагогическо училище.
Борунска черква.
Паметник на Цеко войвода (1807 – 1881), участник в борбите за освобождение на Сърбия и провъзгласен от правителството и за войвода.
река Дунав, по брега на която има построени почивни бази, заведения, места за отдих и спорт; голямата река предоставя чудесни възможности за риболов, водомоторни спортове, воден туризъм и много други дейности.
