„Български свещеник в Северна Америка, работил активно в продължение на повече от 50 години за делото на българската църква, както и за идеите на Македонската патриотична организация (МПО), дългогодишен член на нейния ЦК. Роден е на 9 октомври 1906 г. в гр. София, България. По родители коренът му е от гр. Крушово (днешна Република Македония). Завършва семинарията по теология и висшето си образование по теология към СУ „Св. Климент Охридски“. Докато е студент, той оглавява известното студентско дружество „Вардар“ и работи като журналист в някои от софийските вестници. Пише статии за жестокостите в Македония от страна на Гърция и Сърбия. През 1930 г. получава стипендия за докторат от университета във Виена. Там изпълнява и функцията на кореспондент на в.„Зора“. Ръкоположен е за свещеник на 7 декември 1935 г. от Неврокопския митрополит Борис. Три месеца преди да бъде ръкоположен за свещеник се жени за Вера Бунева – сестра на македонската революционерка Мара Бунева. Свадбата е на 29 септември 1935 г. Малко преди Коледа на 1935 г. е изпратен от Светия Синод да служи на емиграцията ни в Америка. Младото семейство пристига в Ню Йорк и впоследствие през януари 1936 г. той става свещеник в черквата „Св. Климент Охридски“ в гр. Детройт, щата Мичиган.
Отец Николов не забравя и другото, не по-маловажно поръчение – активно участие в обществените и политическите изяви на нашата местна емиграция. Той е и съветник на емиграцията ни. Член е на ЦК на МПО и накрая става почетен председател на ЦК. По време на антибългарските брожения от 1937 г. срещу линията на правителството на Кьосеиванов той е в първите редици на протестиращите. Повече от 30 години отец Николов завежда специалната религиозна рубрика към Радио „Гласът на Америка“. Убеден антикомунист…Протопрезвитер Георги Николов почина на 19 април 1997 г. на 90-годишна възраст, изпратен до вечното си жилище от хиляди почитатели и приятели. Отец Николов беше скромен, тих, културен и състрадателен свещеник. Той олицетворяваше образа на истински български свещеник, отдал живота си в помощ на братята си в Македония и емиграцията.“
„Вера е родена в Тетово, в семейството на Ана и Никола Буневи. Баща й е бил кмет на Тетово и семейството живяло богато, в къща на три етажа. Вера има три сестри – Мара, Надежда и Елена, и двама братя – Борис и Лазар.Вера се запознава със съпруга си Георги в София. Тя е изпратена в България от семейството си с намерението да се запише да учи. По това време брат й Борис служи в българската войска, но поради членството си във ВМРО бива изпратен в затвор. За Вера, едва 18 годишна, се грижат семейни приятели, които я запознават с Георги. По това време той получава писмо – покана да стане свещеник в Детройт. Георги Николов е завършил духовно училище, но е работил като журналист. Само след няколко седмици, Вера и Георги сключват брак и пристигат заедно в Съединените Американски Щати по Коледа на 1935 г.с кораба Majestic. Вера сподели, че никога няма да забрави първото си впечатление от Статуята на Свободата. Отец Георги Николов отслужва литургия в цъквата в Детройт през януари 1936 г. Близо 10 години това е единственият български свещенник в САЩ. Отец Николов е активен член на Македонската Патриотична Организация (МПО) в Детройт, пише статии за вестника „Македонска трибуна“ и говори в радио-предавания на „Гласът на Америка“…
Вера Николова е неотлъчно до съпруга си в тези трудни години. Тя е диригент на църковния хор. Към църквата се създава и училище с първи учител самият свещеник. По-късно учители са Александър Димитров и Атанас Илиев. От своя страна, младата попадия учи жените от енорията как да бродират. Някои се оплаквали, че е трудно, но тя им отговаряла, че и за нея е било трудно, но се е научила. На снимката се виждат носиите, ръчно изработени от жените под ръководството на Вера Николова. Представяли са много пиеси, като сред най-популярните е била „Македонска кървава сватба”. Поп Николов написва пиеса за Мара Бунева, като главната роля се играе от сестра й Вера…През 1947 г. към църквата се построява голяма зала за събирания. От даренията, през 60-те години е закупена земя за построяване на нова църква. Това е сегашната църква в Dearborn „Свети Климент Охридски”, която е завършена през 1966 г. Там започва да служи отец Памуков. През 1970 г. е построена църквата „Свети Павел” (St. Paul Macedonian Bulgarian Orthodox Cathedral) в Dearborn Heights и отец Николов работи там до пенсионирането си през 1991 г. Иконите са нарисувани от синът му Борис Николов. Отец Николов умира през 1997 г. на 90 години. Неговите архиви се пазят в Bentley Historical Library към University of Michigan…“- „Македонска трибуна“
Вера Бунева (сестра на Мара Бунева) – „Спомени отъ Македония”, в. „Македонска Трибуна“, бр.472, Indianapolis, USA, 1936 г.:
