На 15 септември 1923г. Никола Питу Гулев или Лакя Гули е предаден и е заловен от сръбската полиция в Ниш и през лятото на 1924г. след изтезания умира в белградския затвор само на 23г.
Никола Гулев е един от най-значимите български революционер и национален герой . Деец на ВМОРО. Син на легендарния Питу Гули, който загива в героично сражение с турци по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г.
Брат му Ташко Гулев (Шула Гули) загива през 1913г. в редовете на МОО, а вторият му брат Стерю Гулев работи за българската полиция в Крушево през 1941-1944г. и се самоубива след влизането на сърбокомунистите в града на 6 октомври 1944г., а последните му думи са: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш?“.
Никола Гулев завършва гимназия в София. След въстановяването на ВМОРО от Тодор Александров става негов личен телохранител. По молба на Пейо Яворов през 1913г. Гулев му дава пистолет, с който впоследствие големият български поет се самоубива.
След Първата световна война Гулев участва в повторното възстановяване на революционната организация. По нареждане на ВМРО Никола Гулев убива в София Александър Панов, който в 1922г. създава „Земеделческа емигрантска група“. Гулев става четник, а по-късно войвода на ВМРО във Велешко и родното му Крушевско. Гулев, който по думите на Иван Михайлов е:
„неукротимо смел и предприемчив“
често предприема рисковани пътувания из Югославия – отива до Загреб където се среща с хърватския водач Степан Радич. При едно подобно пътуване е предаден и е заловен от сръбската полиция в Ниш на 15 септември 1923г. През лятото на 1924г. след изтезания умира в белградския затвор.
