На 15 септември 1918г. в Копривщица умира Атанас (Танчо) Шабанов. АСЕН ВИДЕНОВ

На 15 септември 1918г. в Копривщица умира Атанас (Танчо) Шабанов. Виден български революционер и национален герой. Един от ръководителите на славното Априлско въстание в бунтовната 1876г. в Копривщица заедно с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, Цоко Будин, Никола Беловеждов и Петко Бояджиев. Неизменно служил на своя народ през целия си живот, Танчо Шабанов принадлежи към онази плеада български родолюбци, които написаха най-светлата страница от нашата история – Априлското въстание и пожертвуваха всичко, за да видят България свободна!

Танчо си е спечелил име в историята ни на предан български революционер, безкористен общественик и патриот. Но фактически, най-важната, най-значимата негова дейност е тази му като художник и мемоарист, хроникьор на Априлското въстание.

Домът на Шабанов бил арсеналът на копривщенските революционери.
За нуждите на революционната организация Танчо Шабанов предоставил и кафенето си, където било особено удобно за срещи, разговори и пр.

В самото навечерие на въстанието, Танчо Шабанов комуто идело отръки , ушил 12 червени знамена за въстаническите дружини в града.

Пукването на “първата пушка“ на 20 април 1876 година заварило Шабанов на своя боен пост – да пази складираното оръжие и муниции, но веднага, по нареждане на Каблешков той ударил камбаните на църквата “Св. Никола“ – знак за започване на въстанието, след което се присъединил към въстаническия отряд, обсаждащ конака. От кафенето си той занесъл две тенекии газ за подпалването на турското правителствено здание в Копривщица.

През следващите дни Танчо Шабанов участвувал в похода на копривщенската чета до Старо-ново село и Паничери и взел участие в станалите там сражения с турците.

При контрареволюционния преврат срещу копривщенските революционери, замислен, организиран и ръководен от чорбаджиите, били хванати и затворени най-видните въстанически ръководители, начело с Тодор Каблешков, Панайот Волов, Георги Икономов и Найден Попстоянов. Една част от тях били затворени в “спицерията“ (аптеката), а друга – в църквата “Св. Никола“. И Танчо Шабанов се оказал в числото на затворените. Тежка участ очаквала тези, които проявили много толерантност и човещина към противниците на въстанието в Копривщица – чорбаджиите. За щастие обаче, чрез хитрост, панагюрските въстаници Павел Бобеков, Орчо войвода и Манчо Манев, които след разгрома на въстаническата столица потърсили спасение в Копривщица, освободили затворените в “спицерията“, а тези последните помогнали и на затворените в църквата “Св. Никола“ да се избавят. Веднага след това била сформирана малка чета от 27 души, в която влязъл елитът на въстаниците от Копривщица, Панагюрище, Клисура, Пловдив и други въстанически пунктове.

Добре е да се знаят имената на петимата копривщенци, участници в тази чета – Тодор Каблешков, Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, Лука Гьотлиев и Никола Беловеждов. Четата поела пътя за Стара планина.

След няколкодневно скитане и лутане из Балкана, при крайно лошо време и без никаква храна четата се разспръснала. Тодор Каблешков, на когото здравословното състояние се влошило, заедно с Найден Попстоянов, Георги Търнев, Стефан Почеков и Танчо Шабанов останали в една колиба в Троянско. Четиримата клисурски учители – Харалампи Караджов, Григор Попбежков, Христо Труфчев и Атанас Попминков се отделили и слезли в Сопот, а главното ядро продължило да се движи на изток по билото на Стара планина, насочвайки се към Търново. Съдбата на трите групи е различна. Клисурските учители, които слезли в Сопот, били предадени и избити до един. Основната група, научавайки от разспръснати въстаници в Балкана, че въстанието в Търновско не е успяло, се разделила на три по-малки групи с цел по-лесно да се укрият, доберат до Дунав и прехвърлят във Влашко. Първата от тях – Стео Стоев, Никола Попов и Ненчо Искрьов се спуснали по течението на река Янтра, но близо до устието и били хванати. По-късно те били изпратени на заточение. Втората – Волов, Икономов и Стоян Ангелов, преследвани от потеря се удавили в Янтра близо до град Бяла към края на месец май ст. ст. Третата – Павел Бобеков, Манчо Манев и Христо Драганов се укривали през цялото лято в село Самоводене – Търновско, влезли във връзка със Стефан Стамболов и в средата на септември се прехвърлили успешно във Влашко.
Групата на Тодор Каблешков се опитала да достигне Троян или Троянския манастир, но безуспешно. Турците завардили всички пътища и всяко движение било опасно. Те останали в една колиба. Танчо Шабанов предложил да тръгнат към Дунав, за да се прехвърлят във Влашко, но предложението му не било прието. Той предложил поне да напуснат колибата и да се крият в гората, тъй като овчарят му се сторил съмнителен човек, но останалите не приели и това. Тогава той се отделил и тръгнал обратно за Копривщица. На другия ден овчарят предал групата и при обграждането на колибата – Георги Търнев и Стефан Почеков били убити, а Тодор Каблешков и Найден Попстоянов – заловени живи от потерята. След разкарване из турските затвори на Троян, Ловеч, Севлиево, в Търновския затвор умрял от нечовешки мъки Найден Попстоянов, а Каблешков се самоубил в Габрово.
Танчо Шабанов, сам при дъжд, сняг, глад и постоянни опасности достигнал Копривщица, която по това време била пълна с редовна турска войска, и се скрил в старото училище. Но тези на които се доверил, и които му обещали да го крият, го предали и турците го хванали. Започнали дни на бой, изтезания, теглила и изпитания за Шабанов.

Заедно с други копривщенски въстаници той бил отведен в Пирдоп, а от там го прехвърлили в София и сетне – в Пловдив. Разпитите следвали един след друг, но той се държал твърдо пред турските военно-полицейски следствени власти, като бил готов всеки момент да погълне отрова, но да запази неосквернено нородното дело, на което отдал всичките си сили и жертвувал всичко свое, както и другарите си. След дълго престояване в Пловдив, той бил изпратен през Одрин и Цариград на остров Кипър на вечно заточение. Тук Танчо Шабанов бил щастлив да дочака победоносния край на руско–турската война и изгрева на свободата на България. По силата на Сан–Стефанския договор, заедно с всички български политически затворници и той бил освободен и се върнал в България.
След освобождението Танчо Шабанов се върнал и установил да живее в родния си град. В Копривщица той живял неизменно до края на живота си. През 1880 година той се оженил за Мария Добрева – дъщеря на Добре войвода от Копривщица, загинал през 1870 година до село Рахман лий /село Морозово, Старозагорско/. По това време той дейно участвал в обществения живот на града и в други народополезни инициятиви – бил избран за училищен настоятел, за касиер на църквата “Св. Никола“, участвувал в комисиите на поборниците за установяване данните и подробностите по Априлското въстание и в комисията за събиране на средства за въздигане паметник мавзолей на Априлци, като за тази цел, заедно с Петко Бояджиев – Кундурджията и Георги Ломев обиколили много селища в пловдивско и панагюрско, писал своите спомени, хроникирал Априлското въстание в картини и пр.

Танчо Шабанов бил среден на ръст, добре сложен физически, имал правилни черти, очи – кафяви, коса кестенява, дясната му ръка била отчасти саката. Говорел спокойно и бавно, но убедително. Бил много скромен, мълчалив и сериозен човек. Отличавал се с голямата си честност и почтеност и поради това се ползувал с добро име и голям авторитет в Копривщица. Бил напълно трезвен човек – вино и ракия не употребявал, в кръчми не влизал, тютюн не пушел. Въпреки, че бил сакат, прехраната на семейството си изкарвал с много труд – правел твърде оргинални налъми, писал фирми и пр., защото пенсията която получавал като поборник, била съвсем недостатъчна за задоволяване нуждите на десетчленното му семейство – той, съпругата му и осемте му деца – четири момчета и четири момичета. Семейният му живот протичал тихо и скромно. Децата си възпитавал на честност, скромност, трудолюбие, гражданска доблест и родолюбие. Въпреки оскъдните си средства, той дал добро образование на всичките си деца. Един от синовете му е Нешо Атанасов Шабанов, известен борец за свобода и демокрация, зверски изтезаван и убит от полицията през 1925 година. Най–големият празник на Танчо Шабанов и семейството му бил 20 април ст. ст. – сега 2 май – годишнината от началото на Априлското въстание.
През свободното си време стария поборник обичал да чете книги и да ходи сред природата. Обичал музиката и твърде изкусно свирел на крачна физармоника. Той подържал устни и писмени връзки с някои видни наши политически и културни дейци – Петко Каравелов /брат на Любен Каравелов/, историка Димитър Страшимиров, Никола Беловеждов и др. Въпреки тези благоприятни обстоятелства, Танчо Шабанов никога не пожелал да заеме каквато и да било платена държавна служба, да се “нареди“ на държавната трапеза с користна цел или пък да спекулира с миналата си или настояща деятелност. Той бил горд, прям и безкористен човек и всичко каквото вършел, било продиктувано единствено от неговото родолюбие. На няколко пъти Шабанов е бил награждаван с медали като поборник за българска свобода. Умира на 15 септември 1918г. в Копривщица.

Копривщица е дала безброй бележити синове на Отечеството – Богдан войвода, Дончо Ватах, Детелин войвода, Добре войвода, Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Попстоянов, Димчо Дебелянов, Петко Каравелов…

Между тях заема, макар и по-скромно място и копривщенският въстаник Танчо Шабанов. На Шабанов и на един друг копривщенец – Христо Коев се пада голямата заслуга пред нашия народ, че единствени са хроникирали Априлското въстание в картини.