На 17 септември 1944г. по време на голямото клане във Вълчешки дол, където по някои данни шумкарите са избили около 800 души е изтезван и жестоко убит от комунистическите терористи, Йеромонах Паладий Дяков – протосингел на Видинската митрополия. Убийците му са бивши шумкари, комунистически терористи. На Паладий му отрязват ръцете и жив му вадят очите. Едва след това го убиват. Изгорен е все още жив. На 4.03.1945г. „Народният съд“ го осъжда вече мъртъв на смърт заедно с 1 млн. да плати на държавата.
Обявен за опасен идеен враг на атеистичната власт, той бил арестуван още на 11 септември 1944 г. Здравко Даскалов, негов ученик от гимназията, разказва, че в този ден с група съученици разговаряли пред църквата. Изведнъж от двора на митрополията излезли четирима цивилни въоръжени служебни лица, които извеждали отец Паладий.
Той вървял между двама, плътно прилепени към него, третият крачел зад него, а четвъртият – отпред. Отец Паладий забелязал събраните ученици, погледнал към тях и извикал: „Довиждане, момчета! С мен е свършено! Бог да ви пази!“.
В участъка бил пребит от бой по най-жесток начин. Той понасял с търпение страданията като Божи служител. Негов събрат твърди, че се молел за своите мъчители като архидякон Стефан с думите: „Боже, прости им, защото те не знаят какво правят!“.
Мъчителите, като не могли да сломят духа му, до такава степен се озлобили, че извадили очите му и отрязали пръстите на ръцете му. В големите мъки той извикал към небето: „Боже, помогни ни да издържим!“. Страданието по човешки било непосилно. Като знаел това, просветеният и верен на Бога духовник, молел благодат свише. И Бог му я пращал. Той устоял, без да се поколебае. Като видели твърдостта му, накрая го посекли, а през 1945 г. бил задочно осъден от “Народния съд“.
След 17 септември безжизненото му тяло било закарано в местността Вълчи дол в гората, близо до село Макреш. Там били отведени и избити също градският лекар Илия Велков, съдебният кандидат Венелин Шутилов и още над 150 видни граждани на Видин, Кулата и околността. Труповете им били нахвърлени в дола, откъдето кучета влачели части от телата им дни наред. Никой не смеел да ги погребе. Това масово убийство било извършено от партизани на отряд „Георги Бенковски“, воден от командира Витко Иванов с прозвището Бако.
Роден е през 1912г. във Видин. Произлиза от родолюбиво християнско семейство. Основното и средното си образование получил в родния си град. Жаден за духовно знание, той завършил Богословския факултет на Софийския университет. Светското му име е Митко Дяков. След завършването на богословското си образование приел монашество. Видинският митрополит Неофит оценил дарбите и призванието му и го ръкоположил за иеродякон и йеромонах. Назначил младия монах Паладий за свой помощник – протосингел. Като такъв той проявил изключително усърдие. Развил голяма религиозна дейност в цялата Видинска епархия.
По нрав бил кротък и възпитан човек. Никога не употребявал груби думи и не повишавал тон. Подкупвал с благата си усмивка. Това твърдят сега неговите бивши ученици. Той преподавал религия във Видинската гимназия.
Станал любимец на учениците си, които се стараел да предпазва от рушителната сила на новите атеистични идеи. Водел диспути с ученици ремсисти, заразени от опасния бацил на безбожието. На тях с голям успех доказвал убедително правотата на християнската вяра, която те дръзко провъзгласявали за „опиум на народите“. Спасил много млади хора от заблудата на модерното тогава отрицание на Бога. Спорел с кротост, но с думи, в които блести истината за Бога. Умеел да води благороден спор. Не търсел изява и признание. Искал всяка заблудена душа да се завърне в бащиния дом – при Бога, и премръзнала от човешки умувания, да се стопли при огнището на чистата и крепка вяра. Отец Паладий не предал нито един ремсист на властите. Борбата, която водел, била борба на идеи. Оръжието му било словото Божие. Големите му познания по богословските въпроси, съчетани с искрена любов към човека, правели чудеса. Крайните се озлобявали, но повечето проглеждали за вярата.
Като дошла политическата промяна, която има в идейната си основа атеизма, отец Паладий се оказал един от първите, набелязани за премахване. Новите управници, като били уверени, че никога няма да прекършат силния му дух, решили да го погубят. Сред многото хора от Видин и Видинско, арестувани мъчени и избити, бил и той.
Вината на отец Паладий била очевидна – той не я отричал. Докато много от избитите свещеници си гледали само духовната работа в рамките на своята енория, не се вплитали в идейни спорове, като си оставали верни на Бога и духовния дълг, то отец Паладий воювал. Тази силна дума за един духовник при него има най-благороден духовен смисъл. Той воювал с най-силното оръжие – словото Божие. Затова нямало никакво съмнение, че ще бъде унищожен.
При това, като работел с младежите, той станал председател на младежката националистическа организация „Легион“. Всички легионери били гонени. Но и да не било това, протосингелът на Видинската митрополия бил достатъчно виновен с активната си антиатеистична просветна дейност.
Достойно изминал страдалческия си път отец Паладий. И духът на този страдалец за Христа останал с блясъка на чиста белота пред небето.
Съдбата на убийците е трагична, тя се повтаря при всички случаи по един и същи начин. Тука не е достатъчно изследвана. Знае се само за Бако, който не издържал на терзанията на съвестта. Като не познавал покаянието, което единствено облекчава душата, той се пропил. Искал в нетрезво състояние да забрави греха и да отпъди виденията на жертвите си. За него съвременникът му Здравко Даскалов твърди: „… като последна отрепка се мъкнеше из града“.
Ценни сведения за живота и мъченическия подвиг на йеромонах Паладий е оставил ставрофорният иконом Николай Цветков Василев, енорийски свещеник в село Антимово, Видинско. Той лично и отблизо познавал протосингела.
Като изпраща сведения за него с писмо № 3 от 3 март 1999 г. до Видинския митрополит Дометиан, той пише: „Отец Паладий беше истински Христов служител и с апостолска ревност обикаляше Видинска епархия, като развиваше усърдна религиозна дейност…“
Това писмо той пише по повод 55 години от мъченическия му подвиг. Чрез митрополит Дометиан той отправя молба до Светия Синод на БПЦ да бъде канонизиран за преподобномъченик.
На свой ред митрополит Дометиан, като представя написаното, с писмо № 86 от 26 март 1999 г., пише до Синода. Подкрепяйки мнението за канонизацията, той твърди също, че йеромонах Паладий се изявил „като ревностен благовестник на Христовото Евангелие в борба срещу атеизма“.
Йеромонах Паладий несъмнено е между българските свещеномъченици на небесата. Той спасил от отровата на безбожието и много свои духовни чеда, които ще наследят царството Божие. А една човешка душа е много по-скъпа от всички съкровища на света. Затова и неговият подвиг е неизмеримо голям.
Игумения Валентина Друмева
Из книгата „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“
Информация от Янко Гочевъ
