На 14 септември 1903г. (стар стил) на светия празник Кръстовден е обявено така нареченото Кръстовденско въстание, което е част от славната Илинденска епопея.
Кръстовденското въстание е българско въстание от 1903г. в Серския революционен окръг срещу турските поробители на българското Беломорие. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили действат срещу турския насилник. Във въоражения бунт освен санданистите участват и върховистки чети. Още на 1 септември 750 четници се събират в местността Гръцка поляна край село Пирин и провеждат съвет на войводите, на който Яне Сандански и Иван Цончев се помиряват. Решено е четите на Петър Дървингов, Дончо Златков и Яне Сандански под водачеството на Йордан Стоянов да действат в Мелнишко, четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков под водачеството на Димитър Думбалаков да действат в Неврокопско, четите на Христо Танушев, Димитър Зографов, Александър Манов, Владимир Каназирев, Никола Лефтеров, Серафим Парталев, Цветко Бизев, Константин Молеров под водачеството на Анастас Янков да действат в Разложко. Формиран е главен щаб, в който влизат Иван Цончев и Димитър Стефанов като се разполагат в Банския балкан.
Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.
Причините за неуспеха на въстанието са много и от различно естество: на първо място за това допринесло преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина била крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупредила ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заели страната на Османската империя, което позволило на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина била ненамесата на България. Въпреки своя неуспех въстанието изиграло огромно значение.
То показало на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
