14 СЕПТЕМВРИ – КРЪСТОВДЕН – ПРАЗНИК НА СИЛИСТРА
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Хронология на град Силистра
Отстъпление на българите при маджарско нападение
105 – 106 г. – В тракийското селище Дуросторум е настанен XI Клавдиев легион със задача да охранява голяма част от Дунавската равнина и границата на Римската империя
106 – 169 г. – Дуросторум е укрепен военен лагер на около който възниква цивилно селище (канабе)
169 – 176 г. При император Марк Аврелий укрепеният с крепост лагер и прилежащото му селище прераства в град. На гражданите му са дадени граждански права.
II в. – Възниква гр. Тутракан с римското име Трансмариска.
238 г. – Дуросторум е нападнат от племето ‘карпи’. Жителите му са ограбени, а част от тях са отведени в робство.
294 г. – На път за Сирмиум (на изток) император Диоклециан посещава Дуросторум.
303 г. – На път за Никомедия (връщайки се от изтока към Рим) император Диоклециан наново се отбива в Дуросторум.
302 – 304 г. – Крепостта на Дуросторум е възстановена и допълнена с нови елементи.
304 г. – Император Диоклециан отново идва в Дуросторум. Оттук командва възстановителните работи по римските крепостни укрепления в басейна на Долен Дунав.
366 – 369 г. – Във връзка с т.нар. Първа Готска война император Валент пребивава в Дуросторум.
376 г. – Голяма група готи със съгласието на император Валент преминават река Дунав при Дуросторум на път към Тракия, където имат намерение да се заселят.
388 г. – Дуросторум става седалище на епископия
396 г. – В Дуросторум се ражда един от големите римски пълководци Аеций
IV–VI в. – Тутракан е селище от градски тип.
527 – 565 г. – По време на управлението на император Юстиниан I е възстановена крепостната стена на Доростол.
586 г. – Аварите превземат Доростол. Градът не е разрушен и продължава да бъде важен военен център на маневрите на византийската войска в района на Долен Дунав.
593 г. – Византийския стратег Проскос приема Доростол за резиденция на своите войски в действията срещу славяните
края на VI в. – Властта на Византия над областта на Долни Дунав се превръща във фикция. Много знатни жители на Доростол се преселват в областта Анкона (Южна Италия).
края на VII в.– Доростол (след това Дръстър) е вече владение на Първата Българска държава.
895 г. – В силната българска крепост Дръстър, цар Симеон I намира убежище от пълчищата на маджарите.
927 г. – Митрополитът на гр. Дръстър е провъзгласен за пръв патриарх на България.
969 г. – Дръстър е превзет от войските на киевския княз Светослав I.
972 г. – Княз Светослав е обсаден в Дръстър от войските на византийския император Йоан Цимисхий.
976 – 1000 г. – Доростол е владение и често е седалище на Цар Самуил.
1001 г. – Градът отново е завзет от византийците.
XI в. – Във времето на византийското владичество Дръстър е административен и военен център на византийската област Подунавие, простираща се от морето до река Тимок. Тук е и седалището на областния управител.
80-те г. на XI в. – Дръстър е център на размирици и брожения на печенези, узи и други племена.
1088 г. – Градът е превзет от войските на византийския император Алексий Комнин. Византийската власт е възстановена в края на 90-те г. на XI век.
1153 г. – В географските съчинения на арабския пътешественик Идриси, Дръстър е описан като ‘град, чиито улици са широки, пазарите богати и многолюдни, а хората заможни и живеещи в изобилие’.
1186 г. – Дръстър заедно с цяла Североизточна България, преминава във владение на Втората българска държава.
1278 г. – В крепостта Пристрия (Дръстър) е обсаден почти за година от войските на византийския пълководец Михаил Глава българският цар Ивайло.
1388 г. – Крепостта Таракан (Тутракан) пада под османска власт. Цар Шишман е принуден да предаде на турците града и крепостта Дръстър, което общо надминавало всички негови градове и крепости, както по големина, така и по великолепието на постройките, богатството на жителите и по своята силна крепост.
1391 – 1393 г. – Дръстър отново е владение на Цар Иван Шишман.
XV–XVII в. – Силистра е административен и търговски център на едноименен санджак простиращ се до Айтос и Търново – трети по големина в българските земи
1418 – 1420 г. – Въстание на шейх Бедреддин Симави. Обхваща Добруджа и Силистра.
1636 г. – През Силистра минава полският дворянин Освиенцим в свитата на кралския пратеник Георги Красинки, която пътува за Цариград. Оставя богато описание на града.
1652 г. – Силистра е посетена от турския пътешественик Евлия Челеби, който описва града.
1678 г. – Умира големият дубровнишки дипломат Николо Бона, затворен в силистренската крепост след неуспешни преговори с турците.
края на XVII в. – В Силистра се ражда Партений Павлович.
1773 г. – Силистренската крепост е обградена от руски войски под командването на фелдмаршал Пьотър Румянцев.
1773 г. – Руският пълководец Александър Суворов на два пъти превзема Тутракан
началото на XIX в. – В Силистра се ражда кап. Никола Филиповски, ръководител на въстание в 1855 г.
1809 г. – Силистренската крепост е обсадена от руски войски под командването на княз Багратион.
1810 г. – Силистра е превзета от руските войски.
1811 г. – В Силистра отново влизат руски войски – на ген. М. И. Кутузов. В боевете участват и много български доброволци.
1829 г. – След 44-дневна обсада силистренската крепост е превзета от войските на ген. Дибич-Забалкански. До 1836 г. Силистра остава руско владение. Комендант и кмет на града е капитан Георги Мамарчев.
1830 г. – В Силистра престоява три месеца украинският учен Юрий Венелин. Извън стените на крепостта се създава български квартал ‘Волна’, населен с бежанци от селата и завърнали се от Влашко и Бесарабия българи.
1834 г. – В Силистра се ражда Гено А. Чолаков, съратник на В. Левски, водач на национално-революционните борби на българите в Силистренския край.
1836 г. – Руските войски напускат Силистра. Скоро след това е възстановена властта на турците.
1837 г. – Силистра е посетена от турския султан Махмуд II. В свитата на султана пътува немският офицер Ф. Мелтке, оставил сведения за града.
1848 г. – Българите от квартал ‘Волна’ откриват свое българско училище.
1839 – 1853 г. – Изградена е последната турска крепост на Силистра и укрепителен пояс от фортове и редути, от които днес е запазена крепостта ‘Меджиди табия’.
1853 г. – Турците изгарят българския квартал ‘Волна’.
1854 г. – По време на Кримската война руски войски под командването на фелдмаршал Паскевич обсаждат силистренската крепост. В обсадата участва и великият руски писател Лев Толстой.
1854 г. – при Тутракан се водят руско-турски сражения и градът е превзет от руските войски
1858 г. – В Силистра се отделя от гръцкото училище и обособява като самостоятелно българско училище.
средата на XIX в. – Тутракан е вече град.
1862 г. – Построена е българската църква „Св. св. Петър и Павел“. Поставя се началото на организираната борба на българите против гръцкия владика Дионисий. В Тутракан се открива българско светско училище.
1864 – 1866 г. – В града учителства учителят-реформатор и революционер Тодор Пеев.
1867 г. – Край Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец В. Левски.
1870 г. – Основано е девическото училище в Силистра от учителката революционер Евлампия Векилова, съратничка на В. Левски. В Силистра учителства големият възрожденски обществен деец и просветител Сава Доброплодни, който основава първото читалище и театрално дружество в града. Съратник на В. Левски.
1871 г. – Българите в Силистра се готвят за въстание. Филип Тотю става военен ръководител на въстанието.
1872 г. – Силистра е посетена от големия унгарски пътешественик Феликс Каниц.
1873 г. – В Тутракан е основано читалище ‘Възраждане’
1876 г. – Четата на войводата Таньо Стоянов минава Дунава.
1878 г. – Турските войски организирано напускат Силистренската крепост.
1885 г. – Основано е дружество на Червения кръст.
1886 г. – В града се основава сценично дружество „Деятел“ със задача да съдейства за развитието на сценичното изкуство в България.
1887 г. – Бунт на капитан Кръстев в Силистра против Стамболово-Радославовския режим.
1893 г. – Работници-шивачи при фабриканта З. Якобсон и Сие, банкер и търговец, обявяват стачка, която завършва успешно.
1894 г. – Основано работническо дружество от Васил Нейчев, Донко Анчев и Александър Митанов.
1896 г. – Роден Дочо Михайлов.
1897 г. – Стачка на 40 души от различни занаятчийски работилници.
1902 г. – Основано е Общо работническо дружество.
1903 г. – Организиран сарашко-табашки синдикат с 33 члена
1910 г. – Година на стачки – на кожарските работници, на металоработниците и на печатарите.
1911 г. – Стачка на обущарските работници.
1902 – 1912 г. – Откриват се: котларска фабика, мелница в Силистра, мелница на Харалампи Джамджиев в Кулфарата.
1912 г. – Започва Балканската война. Масова мобилизация.
1913 г. – Начало на Междусъюзническата война. Първа национална катастрофа за България при Фердинанд I. Румъния се намесва във войната и окупира Южна Добруджа. Съгласно Букурещкия договор Цяла Южна Добруджа до (в т.ч.) Тутракан минават под румънско владичество. Започва масова емиграция. Силистренската гимназия се премества в Свищов, а от есента на 1916 г. в Ловеч.
1914 г. – Румънският парламент гласува закон с който се отнема земята и собствеността от онези, които нямат пълни документи за собственост и по една-трета от тези които имат всички документи. Започва Първата световна война.
1916 г. – Масово и принудително разселване на жители от селата в района и прогресивни фамилии от града във вътрешността на Румъния. Начало на войната между България и Румъния. След голямо военно сражение край Тутракан градът минава в български ръце.
1917 г. – Образуват се повсеместно комитети ‘Народно движение за присъединяване на цяла Добруджа към България’. По характер националистическо. Първи събор на движението в Бабадаг. Протест на жените против войната. Гимназията се завръща от Ловеч в Силистра.
1918 г. – Подписан е Букурещкият мир според който Южна Добруджа се дава на България в Северна се установява кондоминиум на съюзниците (съвместно управление). Окупация на Южна Добруджа от войските на Антантата (Съглашението) съгласно Ньойския ‘мирен’ договор.
1918 – 1919 г. – Връщане на румънската администрация, полиция и войска.
1919 г. – В Южна Добруджа върлува бандитизъм.
1920 г. – Парламентарни избори в Румъния. Коста Стоев е избран за депутат. Васил Патронов изгражда Българско културно общество.
1922 г. – Изграждат се работнически синдикати с общ синдикален съвет.
1926 – 1932 г. – Прилагането на закона „За организиране на нова Добруджа“ – отнемане на земята на собствениците и колонизация на района с румънци и куцовласи. Жесток терор.
1924 г. – Румънската власт поставя синдикатите вън от закона.
1932 г. – Ученическа стачка в Българската гимназия в Силистра.
1935 г. – Стачка на работниците от оризищата край Дунава начело с Тодор Бонев.
1937 г. – Създаден е Синдикат на зидарите.
1939 г. – Стачка на строителните работници от строежа на казармите.
1940 г. – Подписана е Крайовската спогодба. Южна Добруджа окончателно се връща в България. Българските войски навлизат в Силистра и Тутракан.
