Навършват се 102 години от пробива на съглашенските войски при Добро поле през септември 1918 г., довел до излизане на България от Първата световна война
доц. д-р Петър Ненков
Добро поле е високо плато в Нидже планина, прорязано от скалисти долини, през които текат притоците на река Черна. Българската армия заема платото още през 1916г. но до началото на съглашенската офанзива през есента на 1918г. позицията все още не е завършена.
Втора пехотна Тракийска дивизия и четвърта пехотна Преславска дивизия и 302-а пехотна германска дивизия, съставляват 61-и армейски германски корпус, който заедно с 62-и армейски германски корпус формира 11-а германска армия, с командващ, генералът от пехотата Куно фон Щойбен .
Втора пехотна Тракийска дивизия заема полосата за отбрана – от Доброполската река до връх Гранит. В инженерно отношение Дойранската позиция не съответства на изискванията за водене на отбрана. Тя се състои от една единствена непрекъсната траншея. Липсват изградени преградни позиции в дълбочина които при един евентуален пробив на противника биха могли да послужат като рубеж за закрепване и провеждане на контраатака. Впоследствие това се оказа решаващо в хода на септемврийските боеве и способства за разширяване успеха на противника в дълбочина.
Подслоните за личния състав, където ги има – са от паянтов тип и не издържат ударите на противниковата артилерия. Близостта на противника – само на няколкостотин метра пречи да се изградят телени заграждения и за това пред самите окопи се нахвърлят рогатки.
Позицията на Добро поле се заема от 2-ра и 3-та пехотни дивизии. Германското командване, смятайки, че позицията е естествено силна и атаката от противника тук е малко вероятна, възлага на 2-ра пехотна дивизия да отбранява полоса от 27 км. , а на 3-та пехотна дивизия полоса – 2 пъти по-голяма.
За командир на 3-та пехотна Балканска дивизия е назначен генерал майор Никола Рибаров, а за командир на
2-ра пехотна Тракийска дивизия на 14 юли 1918г. е назначен генерал майор Иван Русев, който сменя на този пост генерал майор Христо Бурмов, издигнат за началник щаб на Действащата армия .
В края на август 1918г. противникът започва да подготвя масирано настъпление и пробив в българската отбрана. Замисълът на съглашенското командване на Македонския фронт е да пробие българо-германската отбрана на две места – при Добро поле и при Дойран, след което двете настъпващи колони да се съединят в Скопие и по такъв начин цялата българска армия във Вардарска Македония /600 хиляди души/ да бъде хваната в „чувал“, разгромена и пленена .
За решителните действия на Добро поле противникът определя 1-а и 2-а сръбски армии и 122-а и 17-а френски дивизии – общо 8 дивизии. Противниковата артилерия на Добро поле се състои от 600 оръдия и гаубици , което прави близо по 20 оръдия, гаубици и минохвъргачки на 1 км. фронт.
Главният удар противникът нанася в междината от връх Сокол до връх Петерник – на фронт с ширина 9 км. Направлението на главният удар на противника попада между десния фланг на 3-а пехотна дивизия, отбраняван от 29-и пехотен Ям¬болски полк и левия фланг на 2-а пехотна дивизия, отбраняван от 30-и пехотен Шейновски полк.
Общо в участъка на пробива противникът разполага с 47 дружини, 363 оръдия и 470 картечници . Срещу тази сила двата полка тук разполагат с 15 пехотни дружини от 1/8 бригада и 3/2 бригада , 47 оръдия и 140 тежки картечници. При това съотношение на силите, противникът разполага с огромно превъзходство в жива сила и артилерия в направление на главния удар.
Първа сръбска армия настъпва на фронт от Лешница до връх Сокол с Дунавската и Дринската дивизии в първа линия и Моравската дивизия във втора линия – срещу 1/2 и 3/2 бригади. 2-ра сръбска армия с трите си дивизии заедно с 17-а колониална и 122-а френска дивизии настъпват на фронт от връх Сокол до връх Петерник. Двете френски дивизии и Шумадийската дивизия са в първа линия, а Югославската и Тимошката дивизия са във втора линия. Ударът им е насочен между десния фланг на 3-та пехотна Балканска дивизия и левия фланг на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, а именно 1/8 и 2/3 бригади.
След щателна подготовка, настъплението на противника започва на 14 септември 1918г. с мощна артилерийска подготовка. Тя се стоварва по участъците на 29-и пехотен Ямболски полк /3-та дивизия/ и 30-и пехотен Шейновски полк /2-ра дивизия/ и продължава с неотслабваща сила през целия ден и през нощта. Успоредно с артилерийската подготовка, ескадрили противникови самолети атакуват с бомби и картечен огън българската отбрана и близкия тил. Постепенно артилерийският огън на неприятеля се пренася по цялата широчина на отбраната на 2-ра и 3-та пехотни дивизии.. За засилване на отбраната на 2-ра дивизия, командирът на 61-и корпус, генерал Сурен изпраща корпусната поддръжка – 53-и пехотен полк, но две негови пехотни дружини са използвани в участъка на 3-та пехотна Балканска дивизия /връх Шейновец/ , а третата дружина е разположена зад позициите на 10-и пехотен .Родопски полк.
На 15 септември вражеският артилерийски огън по позициите и близкия тил преминава в барабанен, с ненадмината до тогава сила. В 5.30ч. сутринта противникова пехота заема изходно положение и стремително атакува предния край на българската отбрана. Срещу участъка на 1/8 бригада настъпват три противникови дивизии, а срещу участъка на 1/2 бригада две противникови дивизии. Боевете са тежки и се разширяват по обхват. Противникът успява да навлезе в българските окопи и се завързва ръкопашен бой. През този ден стремци, заедно със съседа си отдясно – 10-и пехотен Родопски полк водят ожесточени боеве за височината Змеица и връх Орел. Атаките на противника следват непре¬къснато. Частите и поддръжките на 2-ра пехотна дивизия контраатакуват, но благодарение на своето огромно числено превъзходство, противникът задушва всяко огнище на съпротива. В 11.15ч. на 15 септември цялото плато Добро поле пада в противникови ръце.
Оценявайки тежкото положение след извършения от противника пробив в отбраната на 3-та пехотна дивизия, оголения си фланг и засилващия се натиск на противника, командирът на 2-ра пехотна дивизия, генерал майор Иван Русев настойчиво моли командира на корпуса да му изпрати поддръжки. Такива обаче не са изпратени. Германското командване не може да се ориентира за направлението на главния удар на неприятеля и изпраща резервите си в две противоположни посоки . За да не бъдат обходени и пленени частите на 1/ 2 и 3/2 бригади, по заповед на командира на дивизията, се оттеглят през нощта на 15 срещу 16 септември на линията: село Градешница, връх Яребична, връх Цар Фердинанд, Тунджански гребен, която отстои на 6-8 км от първата позиция. Тук вече се намират остатъците от отстъпилата 1/8 бригада, които заемат позиции на връх Голям козяк. Загубите в жива сила са огромни. Загубена е почти цялата артилерия.
Кулминацията в бойните действия при Добро поле е на 16 септември Боевете започват в 6,35 ч. сутринта. След войната ко¬мандирът на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, генерал майор Иван Русев описва боевете, които води 1/ 2 бригада през този ден в своята мемоарна книга „Добро поле и 2-ра пехотна Тракийска дивизия” по следния начин: ”Срещу 1/2 бригада настъпиха две дивизии, но първите атаки бяха отбити. Врагът започна да насяда главно на 28-и Стремски полк в посока на Буруна – Търнава . Към 8.30ч. противникът зае позициите на 28-и полк и стремци започнаха да отстъпват под барабанния артилерийски огън и силния натиск на вражеската пехота.” Командирът на полка, подполковник Петров успява да спре за кратко настъплението на противника с група войници, няколко картечници и две планински оръдия на източните склонове на височината Любеница. Към 15.00ч командирът на дивизията заповядва на командира на 1/2 бригада да се задържи с частите си на позицията на връх Фердинанд и да се оттегли от там само в краен случай. Противникът обаче засилва своя натиск и оределите дружини на 28-и и 44-и пехотни полкове продължават своето отстъпление. Вечерта остатъците от 28-и пехотен полк се събират на гара Пантелеймон в състав една дружина от 300 души. Те заедно с остатъците от 44-и полк и две дружини от 16-и пехотен Ловчански полк към полунощ заемат позиции на Пантелеймонските височини.
На 17 септември 1918г. по заповед на командира на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 28-и пехотен полк и 44-и резервен полк организират ариергардна позиция, на която водят боеве, прикривайки оттеглянето на останалите части на дивизията. Противникът обхожда левия фланг на ариергарда, но е контраатакуван от няколко роти на 44-и пехотен полк и спрян. Благодарение на своите многочислени сили и артилерия той обаче преодолява съпротивата им и продължава да настъпва. Вечерта след като се оттеглят на ред последователни рубежи, изморените физически и отпаднали духом останки от 2-а Тракийска дивизия се събират с отряда на фон Ройтер зад река Чернега, а частите от 3-а Балканска дивизия заемат позиция около с. Рожден При това положение между стика на 2-а и 3-а дивизии се получава междина, широка 15 км., в която противникът умело въвежда своите сили и настъпва на север, без да срещне съпротива, той като армейското командване няма резерв с който да запуши пробива.
На 19 и 20 септември пише генерал майор Атанас Христов в издадената си през 1925г. книга ”Исторически преглед на Общоевропейската война и участието на България в нея”, отстъплението от фронта продължи без никаква оперативна идея. Войниците говорят, че по-нататъшната съпротива е безполезна, защото войната е загубена. Възбудени и изтощени войнишките тълпи не искат повече да им се говори за покорност и за изпълнение на отечествения дълг. Неприятелят върви по петите на отсъстващите наши части, защото оставените слаби ариергарди са обхождани, почти без никаква съпротива”.
След войната в българския печат се появяват злонамерени нападки и негативни оценки от политици и дори от някои висши военни за поведението на частите на 2-ра Тракийска и 3-та Балканска дивизии при пробива на съглашенските войски на Добро поле. Командирът на 2-ра пехотна дивизия, генерал майор Иван Русев, оглавил след преврата на 9 юни 1923г Министерството на вътрешните работи, в своята мемоарна книга „Добро поле и 2-ра пехотна Тракийска дивизия” – вместо да потърси грешките при управлението на войските най-вече в себе си, се оправдава за поражението с непокорството и недисциплинираността на войниците в дивизията
За разлика от тях, двама чуждестранни участници в драматичните събития от септември 1918г. дават съвсем друга картина и оценяват по достойнство храбростта на българските воини в участъка на пробива. Така например френският майор Казей пише:”След ужасяващата артилерийска подготовка на съглашенските войски на Добро поле, преди атаката им, частите от първата линия изпратиха патрули, за да видят и узнаят размерите на разрушенията Техните донесения са пълни с отчаяние. Въпреки ужасните изпитания, на които бяха подложени от сутринта, българите не изглеждат ни най-малко деморализирани и нашите патрули навсякъде са били отблъснати с пушечен огън. Навсякъде българите са по местата си”. Капитан Дейга го допълва: „Сражавалите се на Изток се прекланят пред храбростта на българските войници . На Добро поле на 15 септември на атакуващите дивизии бяха нужни 15 часа, за да овладеят след жестока борба и тежки загуби един фронт от два километра. Българските контраатаки бяха толкова стремителни, че за даден момент неуспехът не бе изключен”.
