ДОБРЕ ДОШЛИ В СТОЛИЦАТА НА БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ В БЪЛГАРИЯ – БЪРДАРСКИ ГЕРАН

Между 1903 и 1934 г. в България се завръщат нови семейства банатски българи. Енорията е наброявала около 2000 души. През 1934 г. в Бърдарски геран идва като енорист отец д-р Евгений Босилков. Отец Евгений Босилков е енорийски свещеник на енорията в продължение на 12 години. Построява нов свещенически дом в холандски стил. Той организира излети с младежите; преподава вероучение; изгражда хор за певци, който се е събирал четири пъти в седмицата за репетиции; участва активно в клуба по футбол, волейбол и по ловен спорт в селото, създава дружеството на „Светата Броеница“; участва в дейността на местното читалище „Съединение – 1923”; лично настоява Бърдарски геран да се обяви за община и е избран за общински съветник в Бяла Слатина. Пламенен проповедник, добър органист и певец, сам композирал няколко песни и отделна Литургия.^[2]

Архиепископ Ронкали посещава с автомобил енорията

С идването на края на Втората световна война почти всички банатски немци са преселени обратно в Германия, отец Евгений е ръкоположен за Никополски епископ в Русе, сменен е политическия режим в страната.

От 1946 до 1949 г. енорист в Бърдарски геран е свещеник отец Фабиян Кнобен, холандец. През 1949 новата власт изгонва всички свещеници и сестри чужденци, и по тази причина епископ Босилков поканва свещеници от Софийско-Пловдивската епархия в Южна България. В Бърдарски геран идват от Пловдив отците Асен Чонков и Самуил Джундрин, българи, монаси успенци. Отец Асен Чонков е енорист (1949-1951), а отец Самуил обслужва немската църква в селото и е помощник на отец Чонков. През 1950 г. свещениците са публично заплашени в центъра на селото, а църквата „Свети Йосиф” става обект на закани да бъде превърната в конюшня от управляващи. Енорийския дом (паракията) е взет от властта и превърнат в здравен център, отец Самуил е изгонен обратно в Пловдив. ^[2]

На 3 юли 1950 г., в разгара на насилственото прибиране на т. нар. „държавни доставки“ на зърнени храни от ТКЗС, в селото избухва спонтанен бунт. Първи се вдигат жените, а после и всички жители на селото, които прогонват охраната и обсаждат общинския съвет, за да демонстрират своето нежелание да изпълнят доставките. Пристигналата от околийския център милиция смазва бунта и арестува около двадесетина души. Набързо проведеното следствие (милиционерско дознание) стоварва вината върху седем от тях, а останалите са призовани като свидетели. На първо място в списъка на обвиняемите е отец Асен Чонков.^[1]

На 5 август 1950 г. обвинителният акт от окръжна прокуратура във Враца сочи отец Чонков като главен подбудител и ръководител на протеста. Врачанският окръжен съд му присъжда 15 години затвор. Отец Асен Чонков е задържан. С делото срещу отец Асен Чонков започва серия от съдебни процеси срещу католическия клир в България. По-късно отец Самуил също е осъден на 12 години затвор.^[1]

През 1952 г. по време на така наречените католически съдебни процеси, епископ д-р Евгений Босилков е осъден на смърт и разстрелян. Епархията остава без епископ цели 23 години. За администратор на Никополската епархия е назначен отец Никола Калчев, българин от Бърдарски геран, пасионист. Другото свещеническо звание, излязло от енорията на Бърдарски геран е отец д-р Иван Софранов, но той не може да се върне в България и остава в Италия и Холандия.^[2]

В Бърдарски геран идва да служи като енорист отец Методий Карабенчев, банатски българин с корени от Бърдарски геран, монах пасионист, който е принуден да живее в тежки битови условия, в едно влажно мазе под църквата, в продължение на почти 20 години, за цялото време през което е енорист (1951-1970).^[2]

През 1968 г. като помощник на болния oтец Методий Карабенчев, в Бърдарски геран идва oтец Асен Генов, мирски свещеник, българин от село Малчика, Плевенско, който остава за почти 40 години в енорията. Отец Асен построява малка килия към църквата, където живее.

Отец Койчо Димов, мирски свещеник, е енорист от 2009 г.

Банатските българи са потомци на бегълци от католическите села в Никополско и Свищовско, които, след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България през 1878 г., те се завръщат и основават пет села– Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия.
Най-характерната особеност на банатските българи е техният език. Той е най-старият запазен български диалект, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски, турски и др. На него се твори доста сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. Диалектът е признат от проф. Стойко Стойков за втория официален вариант на книжовния български език.
През 1887 г. няколко десетки български семейства от Банат основават селото. Още през април 1893 г. към тях се присъединяват и немци, произхождащи от Швабия, които са доста многобройни в Банат по това време. Те не идват по спогодбата за преселването на банатските българи, но получават също толкова земя. Те вече били съжителствали добре с българите в Банат и се надявали да успеят тук, защото банатските българи, които са земеделци, имали нужда от занаятчии. Сред немците такива се срещали по-често.

Немската църква виждаща се от километри

Когато пътувате към Бърдарски геран, първото, което виждате в далечината, е кулата на т.нар. „немска църква”. Ако с вас пътуват гости, ще трябва да им обясните защо се нарича така и неминуемо ще задълбаете в историята на селото. Тя е учудващо добре позната на всеки негов жител, гордеещ се с миналото и предците си. Колкото повече наближавате, толкова повече започва да се вижда и камбанарията на другия храм. Така, навлизайки все по-навътре в пространството на банатските българи, ще бъдете посрещнати от два храма, издигащи кулите си в небето и извличащи сълзи от очите на всеки, който се завръща вкъщи след прекалено дълго отсъствие.
По пътя, украсен с величествени иглолистни дървета, стигате до „Свети Йосиф”, който е естественият център на населеното място, и съвсем ще забравите, че сте видели още една кула на идване. Сега немската църква чака реставрация, тъй като е част от манастирския комплекс на сестрите бенедиктинки, най-после успели да си върнат отнетия преди десетилетия имот. На мястото на някога известното немско училище предстои да се възроди отново идеята за немско образование и немски културен център. С това Бърдарски геран ще се превърне в уникален остров в Северозападна България.
Средноевропейска архитектура, различен манталитет, специфични традиции и порядки, уникален фолклор– всичко превръща селото в наистина забележително място.
Селото пази живи и действени връзките си с банатските българи по цял свят, а също прие подадената за помощ ръка от немската общност в лицето на сестрите бенедиктинки и на посолството на ФР Германия. Това малко село, което помни миналото си, има бъдеще. В това вярват не само жителите на Бърдарски геран, но и всеки, който дори за миг се докосне до магията и особената атмосфера на това място.