Безсмъртният подвиг на парашутиста, ефрейтор Никола Паскалев в боя за височината Стражин на 8 октомври 1944 година
доц. д-р Петър Ненков
На 8 октомври 1944 г. започва Страцинско-Кумановската настъпателна операция на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война срещу германските войски, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар.Целта на операцията е българската армия да пресече пътят за отстъпление на група немски армии „Е“ от Гърция към Централна Европа.
Още в първия ден на боевете българските войски овладяват град Крива паланка.На 18 октомври 1944 г. започва настъплението на българските полкове от 1-ва Софийска и 2-ра Тракийска пехотни дивизии срещу хребета Стражин .
Командирът на 2-ра пехотна дивизия, генерал майор Никола Генчев заповядва елитната Парашутна дружина да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към град Куманово, в направление височината Стражин – село Чифте хан.
Вляво от Парашутната дружина настъпва 9-ти пехотен Пловдивски полк в направление височината Стражин – село Псача.
Парашутната дружина настъпва устремно, но е спряна от силен артилерийски и картечен огън. В първите вериги на парашутистите настъпва ефрейтор Никола Паскалев.
Той е роден през 1923 г. в Борисовград /Първомай/. Завършва с отличен успех гимназия в Пловдив и заминава на фронта с Парашутната дружина . Като войник, Паскалев става бързо любимец на своите бойни другари и командири с лъчезарния си характер. В учебните занятия по тактико-специална и огнева подготовка се отличава с висок дух, точен мерник и отлична дисциплина. Назначен е за лекокартечар в 1-ва парашутна рота. Кръщава нежно своята лека картечница-Ганка.
В разгара на кървавия бой за овладяване на височината Стражин , картечница от неоткрит до този момент, хитлеристки бункер открива силен, кинжален огън срещу фланга на парашутната рота на ефрейтор Паскалев . Падат много ранени и убити. Атаката се задъхва. Настъпващите вериги се принудени да залегнат.
Ефрейтор Никола Паскалев запълзява към неприятелския бункер и влиза в огневи двубой с немския картечар. Много скоро стрелва и последните патрони по амбразурата, но немската картечница не спира яростния си, смъртоносен лай. Тогава парашутистът започва да мята ръчни гранати срещу дълговременната огнева точка.
Хитлеристите също го засипват с ръчни гранати . Една от тях избухва близо до него и разкъсва лявата му ръка. Заедно с кръвта изтичат и последните сили на храбреца. Като надвива острата блока, той отвърта със зъби капачката на една ръчна граната и я хвърля срещу бункера. Последва оглушителен гръм, но след минута бункерът отново оживява и продължава да засипва с огън и жупел българските воини.
И тогава ефрейтор Никола Паскалев взема своето съдбоносно решение. Притиска до гърдите си няколко ръчни гранати и запълзява към черната амбразура на вражеския бункер, откъдето излизат смъртоносните картечни откоси.
Със сетни сили се хвърля срещу дълговременното отбранително съоръжение, успява да проникне през входа му и и се самовзривява . Взривът разкъсва тялото му и унищожава разчета на вражеската картечница. Бункерът замлъква завинаги.
Така ефрейтор Никола Паскалев става втория български воин, след офицерски кандидат Георги Христов от 7-ми пехотен полк на 6-та дивизия, който загива на 8 октомври 1944 г. при аналогична ситуация при село Равна Дубрава, закривайки с тялото си амбразурата на вражески бункер.
След боя, другарите на ефрейтор Паскалев от Парашутната дружина откриват, че върху хастара на куртката си е изписал с химически молив перефразата на знаменитите думи на Левски : ”Ако спечеля – печели цял народ, ако загина, губя само мене си и моята картечница Ганка!
Името на ефрейтор Никола Паскалев и неговият героичен подвиг завинаги е записано със златни букви в Пантеона на българската бойна слава!
