Архитект Дабко Дабков – български офицер, участник във войните, жертва на комунистическия терор след 9 септември 1944 г.
Архитект Дабко Петров Дабков е роден на 21 януари 1875 г. в Трявна. Още като дете се заселва във Варна, където завършва с отличие Мъжката гимназия “Фердинанд І”, след което продължава образованието си в Техническия университет в Мюнхен, от който взема архитектурна диплома през 1899 г. и се завръща в България. Заедно със своите колеги, които работят във Варна, арх. Дабко Дабков получава възможност да покаже своите творчески умения във време, което се характеризира с динамично развитие и усвояване на европейската култура. Дабко Дабков работи до 1906 г. в Техническата служба на Общината, след което открива свое частно проектантско бюро. Няма архитект в цялата варненска история, който да е оставил творчество в града от над 350 обекта, част от които днес са запазени със статут на архитектурни паметници.
Сред най-забележителните сгради се открояват Аквариумът (1906-1911 г.), гранд хотелите „Лондон” (1906-1912 г.) и „Мусалла” (1926-27 г.), множество други частни и обществени сгради. По съвместен проект на арх. Дабков и арх. Стефан Венедикт Попов в периода 1929-1935 г. е изградено и внушителното монументално здание на Варненската Търговско-индустриална камара (днес Щаб на ВМС).
На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Турция. Дадено е началото на Балканската война. България мобилизира 600 хил. души, между които е и Дабко Дабков. Разпределен е в 8- ми пехотен Приморски полк с чин поручик. Участва в боевете край Бунар Хисар. За военни заслуги е повишен в чин капитан, а след войната е награден със Зелена лента от министъра на войната и заедно с група офицери получава лично от царица Елеонора сребърна игла с изобразена буква “Е”. Към това отличие се прибавя и елегантна портретна фотография на царицата, лично подписана от нея за спомен на архитекта.
Арх. Дабко Дабков умира на 8 април 1945 г., като изживява ужаса на комунистическия терор след 9 септември 1944 г., когато е обявен от комунистите за “враг на народа“ и е подложен на физическо и морално поругаване.
Янко Гочевъ
