На 12 септември 1949г. в старопрестолната българска столица Битоля умира Климент Кузманов Шапкарев с псевдоним Август. Виден български революционер и национален герой, член на ВМОРО и просветен деец. Той е е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“.
Той е роден в 1875г. в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892г. учи биология и химия в Софийския университет. През 1897г. е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес. Завършва в 1898г. и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904-1905г. е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Като Август пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.
Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20г. в земеделското училище в Садово.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941г. се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949г.
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негов син е българския икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев.
