На 12 септември 1878г. в българското воденско село Владово (днес Аграс) е роден Христо Димитров Далкалъчев. Български революционер, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Брат е на Иван Далкалъчев. В 1901г. завършва семинария в Цариград и става учител. Работи като главен учител в Гевгели (1901-1902) и в Сяр. Влиза във ВМОРО и докато е в Гевгели членува в околийския комитет на организацията. Преследван от властите след разкритията на Баялската афера и емигрира в Русия във 1902 година. Учи медицина в Киев. Доброволец е в Руско-японската война в 1904 година. Организира революционни комитети в Москва, Одеса и Санкт Петербург. В 1911 година завършва медицина в Киев. В 1914 година се връща в България. През Първата световна война е военен лекар в Девета пехотна плевенска дивизия.
На 24 юли 1919 година участва в седемчленната Неутрална обединителна комисия за надмогване на разделеността на македонската емиграция в България. През 1920 година участва на Втория велик македонски събор на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства. Заедно с Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев и Александър Димитров учреждава Временна комисия, която предшества създаването на Македонската федеративна организация. На заседанията на групата е обявен за неин председател.
Продължава да работи в България като университетски преподавател.
През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“. Умира в София в 1954г.
