Неша Станишева Крапчева – съпруга на Данаил Крапчев, убит на 10.09.1944г. от комунистически терористи по заповед на Москва. Портрет без установена датировка.
Неша Димитрова Станишева Крапчева е родена през 1897г. в българския град Кукуш, Егейска Македония. Произхожда от големия български кукушки род Станишеви.
Дъщеря е на Димитър (Мицо) Наков Станишев (1852, Кукуш-1940, София) и Рушка (Марушка) Георгиева Станишева (1857, Кукуш-1929, София).
Сестра е на д-р Константин Станишев (1877, Кукуш-1957, София), Христо Димитров Станишев (1884, Кукуш-1976, София), световно известния хирург проф. Александър Станишев (1886-01.02.1945, София), убит от комунистите, Крум Димитров Станишев и поручик Милош Димитров Станишев (1891, Кукуш-23.10.1915, Криволак), убит като полкови адютант в 6-ти Македонски полк на 11-та Македонска дивизия в боевете срещу френските войски агресори срещу България в Македония, погребан в двора на църквата в Ново село, Щипско заедно с още 18 български офицери и подофицери, днес унищожен от сърби и сърбомани.
Нейни сестри са Димитрина (Мита) Димитрова Трифонова и Люба Димитрова Станишева Момчилова.
Неша Станишева завършва Солунската българска гимназия, а в България следва география в Софийския университет.
Омъжена е за големия български интелектуалец Данаил Крапчев, родом от град Прилеп, Македония, завършил 17 випуск на Солунската българска гимназия (1902г.) и история в Софийския университет (1906г.), голям български журналист и БЕЗКРАЕН ПАТРИОТ, директор на вестник “Зора“, известен като “българския “Таймс“.
За брака си с Данаил Крапчев него Неша Станишева казва: „За първи път видях съпруга си заедно с поета Пейо Яворов в Солунската гимназия, която те двамата посетиха като почетни гости от България. Запознанството ни стана по-късно, през Балканската война, когато бъдещият ми съпруг Данаил и приятелят му Григор Василев гостуваха в бащиния ми дом в град Кукуш. Още преди бракът ми с него, Данаил Крапчев поддържаше тесни приятелски връзки с двама от братята ми- д-р Констатин Станишев и проф. Александър Станишев. Годежът ми се обяви в дома на Григор Василев. Първият, който ни поздрави между поканените гости, бе г-н Андрей Ляпчев. Бракосъчетанието ни стана у дома на брат ми проф. Ал. Станишев. Първото ни жилище бе ергенската квартира на мъжа ми-някъде на ул. “Белчев”. Тя се намираше в красива старинна постройка, разположена в една грижливо поддържана цветна градина с великолепни розови лехи. Впоследствие живяхме за сравнително кратък период от време в сградата на ул. “Ангел Кънчев” 13, собственост на близки роднини на мъжа ми. След това се преместихме в новопостроената ни къща на ул. “Добри Войников” 23, срещу парка на днешния Агрономически факултет. В първоначалния период на съвместния ни живот се хранехме било в ресторант “ Първа шуменска”, било в журналистическия клуб на ул. “Раковски”. Много често на обед или вечеря бивахме с господата Александър Божинов, Райко Алексиев, Никола Антонов, дъщерята на проф. Милетич и много други наши приятели.“
Заради родолюбивата си дейност съпругът й е включен в черните списъци за ликвидиране, спускани от Москва за изпълнение на нейните агенти терористи.
През 1943-1944г. Данаил Крапчев става жертва на поредица от неуспешни атентати от комунистите, организирани по заповед на Москва още преди преврата на 09.09.1944г. ИМА ОПИТ ДА БЪДЕ ЗАКЛАН ПУБЛИЧНО С ЯТАГАН ПОДОБНО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ, за да е явно, че който се опълчи на болшевишката политика, защото е ПРЕДИ ВСИЧКИ И НАД ВСИЧКО БЪЛГАРИН, го чака смърт.
Заповедта на Москва по убийството на Данаил Крапчев е изпълнена на 10.09.1944г. в Горна Джумая, където той все още се лекува от предния атентат. Тук го застига комунистическото отмъщение, поръчано от болшевиките в Москва.
Оттогава Неша Крапчева става вдовица. Само тя си знае колко е страдала заради трагедията, сполетяла семейството й след това престъпление, извършено от комунистите по заповед на Москва.
Но убийството на съпруга й НЕ Е ЕДИНСТВЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ на комунистите спрямо нея и нейния род. КРАПЧЕВИ са БЕЛЯЗАН от комунистите род, подлежащ на преследване и унищожение.
Много тежък удар за нея е “Народния съд“, който узаконява престъплението – убийството на съпруга й. На 04.04.1945г. VI върховен състав на комунистическия „Народен съд“, който “съди“ по московска поръчка ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ осъжда задочно на смърт съпруга й. ТАКА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Е УЗАКОНЕНО ОТ “НАРОДНИТЕ“ СЪДИИ.
Пред „Народния съд“ главният редактор на в. “Зора” Матей Бончев-Бръшлян на въпроса дали Д. Крапчев е привърженик на оста Рим-Берлин-Токио, отговорил, че “Д. Крапчев държи само на една ос – София-Прилеп“.
През 1945г. останала вече вдовица Неша Крапчева със семейството й е интернирано в Разградско, където са принудени да живеят в землянка. Оцеляват изключително трудно.
След преврата на 09.09.1944г. и съветската окупация семейството на Неша Крапчева е преследвано системно от управляващите комунисти най-малко по две линии – заради произхода й и заради съпруга й, набеден според фалшивата комунистическа пропаганда за “фашист“.
Като горда кукушанка Неша Станишева Крапчева никога не забравя своя произход и винаги се е смятала за БЪЛГАРКА от град Кукуш, унищожен от гърците в 1913г. по заповед на техния крал в Междусъюзническата война.
Тя не приема престъпната политика на БКП по “македонизация“ на българите в Пиринския край, налагана с терор и насилия до 1948г. Неша Крапчева умира през 1983г. в София. Неша и Данаил Крапчеви имат три деца:
1. Син Живко (1923-1992г.), завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и икономика в Свободния университет, но след репресиите над семейството му не може да намери никъде работа по специалността.
2. Дъщеря Невена (1927-1998г.), която знае няколко езика, отличен литератор, безупречен преводач, но е назначавана само на надомна работа, с временни заповеди или на граждански договор.
3. Дъщеря Ружка (1930-2000), преподавател дълги години по английски език.
ДЕЦАТА НА НЕША И ДАНАИЛ КРАПЧЕВИ СА КЛЕЙМОСАНИ с всички отрицателни за тях последици до края на живота им като “деца на враг на народа“, според терминологията и практиката, прилагана от антибългарската БКП по болшевишки модел.