Проблемът с трудната и често невъзможна интеграция на ромското население е общовалиден за цяла Европа. Един словенски град обаче успява да докаже, че ромските деца могат да ходят на Училище с желание и да постигат същите успехи, като своите съученици. Нужна е само малко помощ. Кой и как успя да интегрира ромските младежи в словенските училища – за това разказва Джанан Дурал в „Денят започва“. Репортажът е подготвен по коопродукция на организацията на европейските регионални телевизии Сирком.

Близо десет хиляди роми живеят на територията на Словения. Там, както и на много места в Eвропа, ромското население е силно маргинализирано. Малцинствените общности живеят в гета, често без вода и електричество. Най-трудно е интегрирането на ромските деца в образователната система.

В град Мурска Собота живее най-голямата ромска общност в страната. Всички деца в града ходят на училище, независимо от своя произход и социален статус. Причината – с децата от малцинствените групи се занимават хора, които осигуряват често липсващата комуникация между ромите, училищата и общината. Наричат ги „ромски асистенти“.

Ромската общност в града живее в квартал Пуска, който трудно би могъл да бъде наречен гето. Кварталът съществува вече повече от сто години и е пример за интеграция на ромското малцинство. Има добре изградена инфраструктура, а всички семейства живеят в добре обзаведени жилища. Децата посещават местните детска градина и училища, а тези, които срещат трудности в обучението, могат винаги да разчитат на помощта на ромските асистенти.

Самира Хорват, ромски асистент: „Нашата роля е най-вече да помогнем за преодоляването на езиковата бариера и културните различия. Стараем се да помогнем на децата да се интегрират и да се социализират. Повечето деца не говорят на словенски у дома и това е причина да се затрудняват, когато дойдат в училище. Останалите говорят на специфичен диалект, който силно се различава от книжовния словенски език.“

Родителите са доволни от факта, че вече 11 години има кой да помага на децата им в училище.

Виктория Колар: „Асистентите ни помагат много. Когато децата се затрудняват с написването на домашните си, те им съдействат. Ако път имат трудности в усвояването на материала в час, асистентите им го разясняват след училище.“

Асистентите са най-вече липсващото звено, в комуникацията между родителите и учебните заведение. Стараят се да дават на родителите съвети за това как децата им да се превърнат в успешни възрастни хора.

Сузана Фартели, директор на училището в Мурска Собота: „Някои от асистентите се справят по-добре от други. Понякога е много трудно да убедиш родителите колко важно е децата им да са образовани. За щастие тук нямаме съществени проблеми и в момента имаме 25 ученици от ромски произход.“

Самира Хорват, ромски асистент: „Смело мога да твърдя, че тук наистина сме постигнали много по отношение на интеграцията на ромите. Селището в Пуска, където съм израснала и аз, преобръща представите за ромско гето.“

Децата от Пуска обичат да ходят на училище. Някои от тях са трето поколение роми, получили образование.

Самира Хорват, ромски асистент: „Всяка година нещата се подобряват. От няколко години не сме имали случаи на деца, останали да повтарят клас. Повечето завършват основно училище и след това се насочват към по-специализирано образование, което да им осигури професия. Надявам се да продължим добрата си работа и в бъдеще.

Сузана Фартели, директор на училището в Мурска Собота: „Все повече наши ученици идват от семейства на образовани родители. Вече дори е трудно да разберем, че те са от ромски семейства.“

Въпреки добрата работа, която асистентите вършат, професията „ромски асистент“ все още не е дефинирана законово. В момента ги наемат чрез обществени поръчки. Проблемът е, че държавната субсидия за ромските асистенти е почти изчерпана и не е ясна каква ще бъде съдбата на проекта. Независимо от това какво предстои, факт е, че усилията на асистентите са доказали, че е възможно мултиетнически общества да преодолеят стереотипите и да живеят в хармония.