На 10 септември 1944г. Борис Бунев е арестуван и затворен в концентрационния лагер на остров Белене, откъдето е пуснат на свобода чак през 1953г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин.
Борис Николов Бунев, известен и с псевдонима Боров, е виден български революционер и национален герой. Деец на ВМРО и брат на легендарната българска революционерка и национална героиня Мара Бунева, която постъпва в редиците на революционната организация благодарение на него. След смъртта на сестра си Мара, той участва активно във всички акции на организацията. Става много близък с лидера на ВМРО — Иван Михайлов, който в знак на благодарност в името на сестра му му става кум. Известно време Борис Бунев живее в Скопие. През 1928г. е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.
Той e роден в сравнително заможно семейство от българския град Тетово, днес в пределите на бутафорната държава Р. Македония. Син е на българския революционер Никола Бунев.
Борис Бунев учи в българската търговска гимназия в Солун. След Междусъюзническата война заминава за София. Там завършва Военната академия и става кавалерист в конния полк на царската гвардия. По-късно участва и в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. Тя се омъжва за един от най-добрите приятели на брат си — кавалерийския офицер Иван Хранков, като запазва бащината си фамилия.
Борис Бунев напуска армията скоро след края на войната и постъпва в редиците на ВМРО, като става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи. Заселва се в Петрич по настояване на революционния комитет. Бунев е протоколчик на VI конгрес на ВМРО през февруари 1925г. в Сърбиново, на който Иван Михайлов е избран за председател на Централния комитет. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925г. Бунев е един от главните организатори на защитата на Петричко от гръцките нашественици.
През 1934г. е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, от където е освободен през 1939 г. с обща амнистия.
