НА 10 СЕПТЕМВРИ 1940 ГОДИНА УМИРА ГЕНЕРАЛЪТ ОТ ПЕХОТАТА НИКОЛА ИВАНОВ доц.д-р Петър Ненков

доц.д-р Петър Ненков

Никола Иванов е роден в семейството на заможен търговец в Калофер, на 18 февруари / 2 март 1861г. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград (1875–1877). Участва като доброволец в Руско-турската Освободителна война (1877–1878).

След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волно – определяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик.

Офицерската му служба започва в Пловдив, където служи в 1-ва и 2-ра дружини на Източнорумелийската милиция. През 1882 г. постъпва в Николаевската Генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия . Академията завършва с отличие, а дипломната му работа по военна история и оперативно изкуство е високо оценена от изпитната комисия .

Младият офицер се завръща в България и взема активно участие в акта на Съединението на 6 септември 1885г. На 9 септември е повишен в чин капитан и е назначен за началник на щаба на Търново- Сейменския отряд и като такъв подготвя своите воините да отразят евентуален удар от турската армия.

Събитията обаче вземат друга насока. От запад, на 2 ноември, сръбският крал Милан нахлува със своята армия в България с мотива, че Съединението е нарушило статуквото на Балканите, породено от несправедливия Берлински конгрес на Великите сили.

Капитан Никола Иванов е натоварен с отговорната задача да организира прехвърлянето на Южнобългарските войски от българо-турската граница към Сливница, където се решава изхода на войната в грандиозно тридневно сражение от 5 до 7 ноември 1885 г.Походът на “бързите крака” се превръща в класически пример във военната история за марш-маньовър на войски, извършен на голямо разстояние, при тежки климатични условия за много кратък срок.

Капитан Иванов е назначен офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. След разгрома на сърбите при Сливница и преминаването на българската армия в решително контранастъпление, той се проявява, като храбрец в боя за овладяването на Пирот на 14 и 15 ноември 1885 г. , за което е награден с орден “ За храброст “ – 4 степен .

След войната, през 1886г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. През 1887 г. е назначен началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен Родопски полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а пехотна бригада, а през 1890 г. е командир на 4-ти конен полк.

През периода 1891-1894 г. е помощник-началник, а от 1894 до 1896 г. е началник на Щаба на войската . На 12 август 1895 г. той повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 г. е временно управляващ Министерството на войната, а от 29 ноември същата година до 30 януари 1899 г. е военен министър в правителството на Константин Стоилов.

От 1899 до 1903 г. е командир на 4-та пехотна Преславска дивизия. През този период един епизод, за който не обича да си спомня – жестокото потушаване на бунта на селяните в Североизточна България, в селата Дуранкулак, Тръстеник и Шабла срещу въвеждането на десятъка. Като командир на 4–та пехотна Преславска дивизия в Шумен той получава заповед от старшата инстанция да смаже с огън и меч непокорството на селяните . Неговите кавалеристи се престарават и посичат десетки селяни, а други стотици са арестувани и хвърлени в затвора . Има главна заслуга за построяването на военните клубове в Шумен и Варна..

От 1903 до 1907 г. командва 2-ра пехотна Тракийска дивизия .Като такъв инициира построяването на Военния клуб в Пловдив . На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на Втора военно-инспекционна област с щаб първоначално в Стара Загора , а след това в Пловдив .

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Никола Иванов е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.

През септември 1912 г., по време на мобилизацията на Българската армия за участието й в Балканската война, генерал-лейтенант Никола Иванов е назначен за командващ на Втора армия.

Звездният час на генерал-лейтенант Никола Иванов, като военноначалник в Балканската война е щурмът и овладяването на Одринската крепост. Въпреки колебанията на Главното командване, той е категоричен, че поверените му войски са готови за превземането на крепостта.

Одринската крепост е обсадена още в началото на войната от 2-ра армия.Тя е строена от германски военни инженери, естествено защитена от трите реки Арда, Тунджа и Марица, които се вливат една в друга в Одрин. Има 60 хиляден гарнизон, 534 оръдия и 24 страховити форта. За комендант на крепостта е назначен опитният артилерийски генерал Мехмед Шукри паша.

След паметните победи на Четвърта българска армия на генерал Стилиян Ковачев при Шаркьой и Булаир, в които е пречупен настъпателния порив на младотурците, през март 1913 г. предстои да се извърши „чудото“ на Балканската война -овладяването с щурм на непревземаема според военните специалисти, Одринска крепост. Този щурм увенчава Втора българска армия и нейният командващ, генерал-лейтенант Никола Иванов със световна слава.

На 11 март 1913 г. мощните залпове на артилерията на 2-ра армия озаряват хоризонта край Одрин . След артилерийската подготовка, полковете на Втора армия започват онази безпримерна атака срещу най-силната крепост в Югоизточна Европа, която по-късно ще влезе във всички учебници по оперативно изкуство като шедьовър на българската пълководческа мисъл. През първия ден на операцията по овладяването на крепостта те изтласкват противника от първата линия на неговата отбрана.

На 12 март, преди атаката на фортовия пояс на крепостта , генерал Никола Иванов издава една от най-кратките бойни заповеди в световната военна история :”Тая нощ, в часа , когато луната изгрее, да се проведе смела атака срещу крепостта и тя да се превзема. Връщане назад няма.Противникът трябва да бъде сломен.Напред ни чака слава и мир, а назад – безславие и смърт!”

Главният удар нанасят частите от Източния сектор на 2-ра армия командвани от по-малкия брат на народния поет Иван Вазов, генерал-майор Георги Вазов. Започва лют бой .Със сапьорни лопатки българските воини секат телените заграждения, преминават през труповете на своите загинали другари и атакуват яростно противника.

Атака, като по учебник с развети бойни знамена и духова музика, но вместо овации второармейци ги чака огнен дъжд от картеч и шрапнели.Нищо обаче не може да спре устрема на българските пехотинци.

Боят се пренася в самите фортове, където започва безмилостна ръкопашна схватка. Българите така настървено напират, сякаш искат да отмъстят с един замах за всички изклани дечица и поругани сестри през робството.

Въпреки упоритата съпротива, страховитите фортове Айваз баба и Айджиолу падат първи в ръцете на родопци и шипченци .След тях един след друг са овладени и останалите фортове в Източния сектор на крепостта ..

Комендантът на турския гарнизон Мехмед Шукри паша едва смогва да телеграфира в Цариград:”Българите нахлуха в града!” и се предава в плен с целия си щаб във форта Хайдарлъка на конния лейбгвардейски полк на полковник Генко Мархолев.

Същият този паша покрил се със зловеща слава, като палач на Преображенското въстание в Странджа и Одринска Тракия през 1903г., сега кротко предава сабята си на командващия 2 -ра българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, който го укорява , че е запалил складовете с провизии и по този начин е обрекъл местното население на гладна смърт.

Светът е потресен ! Световните телеграфни агенции съобщават, че крепостта е паднала само след два дни бойни действия! На едно от минаретата на прочутата “Султан Селим” джамия се развява гордо българският трикольор, поставен там от кандидат подофицерът Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк, а градът слуша притихнал парадът на воините от 2-ра армия .

Възторгнат от героизма на българските воини при превземането на Одрин, скулпторът професор Иван Лазаров увековечава техния подвиг в серията пластики ”Те победиха” и “На война”, а Иван Вазов написа възторжени дитирамби в чест на паметната битка.

Френският полковник Мондезир пише:”Превземането на Одрин стои наред със най-славните военни подвизи във военната история на всички народи!”Луиджи Барцини го допълва :”Как българите успяха да преминат през изкуствените препятствия от телени мрежи? Това е една мистерия. Това бе една човешка вълна, един прилив на мъжество, една буря от хора.Не можем да си представим без смайване и възхита една поредица от фортове превзети с атака на нож!”

На всяка българска рота , участваща в щурма на крепостта са раздадени по 80 ордена за храброст, но за учудване на генерал Никола Иванов, Кобургът , който го недолюбва, „забравя“ да го награди с орден “ За храброст „.

В битката за превземането на крепостта, Втора армия на генерал Никола Иванов използва редица новости във военното дело. Така например те използват самолета, като бойно средство за въздушно разузнаване, аерофото снимки и бомбардиране на крепостта .

Изграждат сапьорни групи за устройване на проходи в телените заграждения, като по този начин слагат началото на групите за разграждения, използвани масово през Втората световна война.

Артилерията на армията достига непозната до този момент плътност от 70 оръдия на километър фронт. Освен това тя изпреварва при атаката, пешите редове и води огън с право мерене по противниковите огневи точки. Използва нови способи за водене на стрелба като “огневи вал” и “неподвижен заградителен огън”.

Турската радиовръзка между Одрин и Цариград е заглушена с мощна българска радиостанция, което се явява предтеча на днешната радиоелектрона борба с противника. Всичко това предизвиква огромен интерес във военните министерства и генералните щабове на другите страни . За целта в Одрин пристигат чуждестранни военни делегации от Европа, Америка и дори далечна Япония, които се запознават с българските новости във военното дело, приложени при овладяването на Одринската крепост.

Лондонският мирен договор от 17 май 1913 г. дава на България всички земи на запад от линията Мидия – Енос. Армията ни се готви да се завърне в своите постоянни гарнизони и точно тогава, подведен от постоянните провокации на гръцките и сръбските войски в Македония,цар Фердинанд нарежда на помощник главнокомандващия на Българската армия, генерал-лейтенант Михаил Савов да отдаде фаталната заповед от 16 юни 1913 г. за настъпление срещу сръбските позиции .

Така започва Втората Балканска война завършила с Първата национална катастрофа на България.Вследствие на разтегнатия си фронт и комуникации, липсата на резерви и факта, че е принудена да воюва с цялата гръцка армия, Втора българска армия на генерал Никола Иванов търпи поражения и е принудена под натиска на противника да се оттегли с бой от Кукуш към Горна Джумая/ Благоевград/.

Това е причината на 18 юли генерал Никола Иванов да бъде сменен, като неин командващ с генерал Васил Кутинчев и да бъде назначен офицер за поръчки към Главната квартира на армията .На 7 август 1913 г., след сключеното примирие е уволнен от армията и преминава в запаса.

Неговата Втора армия се реорганизирана, спира отстъплението си и стабилизира своя фронт .Тя взема участие в операцията по обкръжаването на стохилядна гръцка армия в Кресненското дефиле.

Само непредизвиканото с нищо нахлуване на румънските войски през Дунава и безпрепятственото им достигане до София, както и бързо сключеното примирие в Букурещ, спасяват гръцката армия от разгром.

По време на Първата световна война (1915-1918) той остава в запаса. Изявява, като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София.За празника на армията – 6 май 1936 г. му е присвоено най-високо звание в армията – генерал от пехотата и е награден с орден “Свети Александър “-1 степен.

Изтъкнатият родолюбец и воин склопва очи на 10 септември 1940г. в София