На 10 септември 1865 година в Карлово е роден един от създателите на българския театър, талантлив актьор и негов историограф Иван Попов
доц. д-р Петър Ненков
Той е роден е на 10 септември 1865г. в Карлово.Баща му е заможен търговец и читалищен деец, посечен от турците през лятото на 1877 г. Няколко месеца по-късно умира от тифус и майката на Иван Попов. Като работник в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, той се включва в театралната трупа на работниците от печатарското дружество и участва в първото й представление на 8 декември 1884г.
Участва като доброволец в Сръбско-българската война – 1885 г. След това постъпва в Пловдивската любителска театрална трупа, която след успешно турне в София, е поканена да остане постоянно в столицата и през 1888 г. от ядрото ѝ се създава софийският театър „Основа“ .
По-късно Иван Попов участва в театрална трупа „Сълза и смях”. През 1901–1902г. той е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация в Москва и Петербург. След завръщането си в България става актьор и помощник – режисьор в Народния театър . В неговата трупа работи от основаването му през 1904 г. до 1924 г., когато е уволнен .
До 1931 г. Иван Попов работи в различни пътуващи театрални трупи, а след това окончателно прекратява сценичните си изяви и се заема с написването на обстойно проучване на историята на българския театър, което излиза в 5 тома през 1939–1960 г. под заглавието „Миналото на българския театър“.
Този капитален труд и цялостната му театрална дейност му донасят заслужено признание и през 1947 г. е обявен за народен артист, а през 1965 г. по случай 100-годишнината му става Герой на социалистическия труд и носител на ордена „Георги Димитров” за трети път. Той е активен общественик. Избран е за член на народния комитет „Васил Левски“ в София основан през 1923 г. със задача да събере и издаде документалното наследство на Васил Левски и да способства за написване на негова биография.
През 1933 г. Иван Попов участва в учредяването на комитета за възстановяване на родната къща на Левски в Карлово, а през 1934 г. е един от създателите на инициативен комитет за увековечаване живота и делото на д-р Иван Богоров в София. Умира на 11 февруари 1966 г. в София. По време на активната му сценична дейност създава над 300 запомнящи се роли в театъра, а заедно с племенницата си Елена Снежина участва в заснемането на първите български филми: „Дяволът в София“ и „Под старото небе”.
