ЕДИН ЖИВОТ МЕЖДУ ОСАННА И РАЗПНИ ГО – ТОДОР ИКОНОМОВ

ЕДИН ЖИВОТ МЕЖДУ ОСАННА И РАЗПНИ ГО

.

Тодор Икономов е роден на 10 септември 1838 г. в будната Жеравна, Сливенско, в семейство на свещеник. Получава първоначално образование в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848 – 1850). През следващите години работи, като абаджия в Тулча (1851 – 1855) и Жеравна (1855 – 1858), продължава образованието си в София при бележития възрожденски просветител Стоян Филаретов и в Сливен при Сава Доброплодни.

През 1861 г. заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовна академия в Киев. След завръщането си в България е учител в Шумен (1865 – 1869) и Тулча (1869 – 1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872 – 1878).

Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871). Взема и дейно участие в борбата за независима българска църква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и Турция под скиптъра на султана. Заедно с това Икономов се намира под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл.

Той е сред българските публицисти, сътрудничили със статии по актуални въпроси на литературата, философията, естетиката и обществено-политическите борби на вестниците „Македония“, „България“, „Право“, „Турция“ и др.

Известно време е редактор на сп. „Читалище“ и редактира в. „Турция“, издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна.

След Освобождението Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народно-полезни неща. Той последователно е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново и един от водачите на Консервативната партия. Дълго време е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880) и окръжен управител на Шумен (1881).

За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на Класическата мъжка гимназия на ул. „Дунав“ и ул. „Московска“. Общинското управление преминава на подчинение единствено на МВР.

По-време на Режима на пълномощията Икономов го подкрепя и става председател на Второто велико народно събрание – 1881 г. и на новосъздадения Държавен съвет 1882г.

Във време на груби партизански страсти и материални интересни със своя възрожденски идеализъм Икономов стига до там, че в определени обществени среди започват да го ненавиждат за консервативното му благоразумие, в други да се надсмиват на наивността му, а трети да го пренебрегват.Виждайки това Икономов започва сближаване с умереното крило на Либералната партия, с което участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883 – 1884).

През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в Букурещ, който има задачата чрез военен преврат да свали Регенството и да възстанови добрите отношения с Русия. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1892).

Оттегля се от политическия живот в Шумен през 1885 г., където се отдава на книжовна дейност. Притежава 200 овце и една воденица, която се вижда принуден да продаде. За година време отпечатва и препечатва свои учебници и прочитни книги, купува различни учебни пособия и всичко това на кредит.

През 1885 г. във Варна той издава „Протоколи на Цариградската конференция“ и „Протоколи на Берлинския конгрес“, воден от стремежа да задоволи интересите на своите съвременници в конкретната политическа ситуация.

Тодор Икономов не е чужд и на възрожденската традиция – дарителството. През 1884 г. Управлението на Народното посвещение на Източна Румелия в Пловдив, начело с Йоаким Груев и началника на канцеларията Димитър Душанов му съобщават, че дирекцията приема със задоволство щедрия му подарък от 250 екземпляра от издадените книжки „Писма за Сърбия“ и „Нравственний дълг на человека“ за училищните библиотеки и ученици из областта. Министерството на народната просвета получава 500 екземпляра от същите полезни книги. Икономов не забравя и училищата в Тулча , града в който учителства. Главно през годините 1888 – 1889 г. Икономов подържа оживени връзки с книжари от цялата страна, на които дава и от които получава книги за продан. Той проявява интерес и към руската книжарница. Краят на книжарската му кариера идва неочаквано. Поради неуредени сметки книгите му са сложени под запор и изхвърлени на улицата, а той – подложен на унижения. Умира две години по-късно, на 28 октомври 1892 г., след неуспешен опит за самоубийство.