1932 г. Умира Стоян Стоянов Заимов – български възрожденец, революционер, просветен деец, общественик и писател. Роден е на 12 август 1853 г. в Чирпан. През 1867 г. постъпва в класното училище в Стара Загора. Член е на революционен комитет в града. Прехвърля се в Пловдив, където завършва педагогически курс (1870-1871 г.) и започва да учителства. След покушение над хасковски чорбаджия е заточен в Диарбекир, откъдето впоследствие избягва. През 1874 се прехвърля в Румъния. В Браила редактира в-к „Михал“ (1875 г.). Участва в основаването на Гюргевския централен комитет, определен е за апостол на Врачанския революционен окръг. Заловен е от турските власти и е осъден на доживотен затвор в Мала Азия (крепостта „Сен Жан д’Акр“). След Освобождението учи в Педагогическия институт в Москва (1880-1882 г.), учителства в различни градове на България, директор е на Народната библиотека в София и др. Автор е на мемоарното произведение „Миналото“ (1884-1888 г.), от което излизат само 4 от замислените 12 тома. Популярна е и биографичната му книга „Васил Левски. Живот и дейност“ (1895 г.).
.
