Снимка: личен архив

Казахстан – страната, стъпила на два континента – Европа и Азия, в България е все още слабо позната и обвита с тайни. И въпреки това двете държави имат помежду си невидимо свързващо звено – около 4 500 българи в състава на над 18-милионното население на страната на златното слънце.

Как и кога българите се озовават там, как успяват да запазят традициите и езика си? За това разказва в интервю за „Радио България“ Валентина Шатова, която от 2012 г. е ръководител на българския етнокултурен център „Здравец“ в гр. Павлодар, Казахстан.

В началото на ХХ век – в периода между 1907 г. и 1911 г., част от българите, които през XIX век намерили в Бесарабия спасение от гнета на османлиите, отново събрали покъщнината си. Този път – подгонени от аграрната реформа в Руската империя, предприета от министър-председателя Пьотър Столипин. В търсене на земя и по-добър живот те се устремили към степите на Казахстан. Наред с останалите багажи, българите помъкнали и своите фиданки, семена. Това знае Валентина Шатова от разказите на своята майка. С влак българите стигнали до Омск, а оттам потеглили с обози. Искали да се установят на левия бряг на река Иртиш, но по нареждане на местната администрация били изпратени в голата степ. Там, на 70 км от Иртиш, българите създали две процъфтяващи села – Разумовка и Андриановка, второто от които все още съществува.

Местните казаци научили българите да строят къщите си – землянки от глина и слама. Те ги поддържали чисти и винаги белосани, защото, както казва Валентина Шатова, българите са „трудолюбив и много старателен народ“.

Днес основната част от българското население на Казахстан е концентрирана в Павлодарска и Актюбинска област. То все още пази езика си, макар диалектът му донякъде да се отличава от българския, който се говори в България.

Тя е етническа българка, но за първи път посещава историческата си родина през 2016 г., когато участва в Международния семинар по български език и култура във Велико Търново.

„Когато се приземявах в София, почувствах, може би на генно ниво, че съм се върнала при корените си“, – спомня си с вълнение Валентина Шатова.

Днес, в ръководения от нея център, подрастващите българи в Казахстан изучават български език и нашите традиции, култура и кухня. Популяризират ги като организират празници пред публика. През 2017 г. тържествено отбелязват 110-годишнината от преселването на българите в Казахстан.

„Центърът ни е създаден през 2002 г. от Пьотър Каменецки. Нашата дейност е насочена към съхраняването и развитието на българската етническа самобитност“, пояснява Шатова.

Сред любимите празници на българите в Казахстан са Бъдни вечер и Коледа, които те отбелязват, както в България, на 24 и 25 декември. Посрещат празника с традиционните български баници със сирене и тиквеници. Другият любим празник е Баба Марта. На 1 март възпитаниците на етнокултурния център „Здравец“ раздават мартенички на малки и големи не само от българската диаспора, но и от други етноси, обясняват символиката им.

„Хората много се радват и вярват, че, когато им вържат мартеничка, ще бъдат здрави“, казва Валентина Шатова.

Другата основна дейност на центъра е обучението по български език.

„Имаме разкошни класни стаи. Благодарение на българското посолство в Казахстан и на българското Министерство на образованието разполагаме с много литература, с всички необходими учебници, видео и аудио материали“, споделя Валентина Шатова.

В класовете по български към Центъра се подготвят и младежи, които искат да продължат образованието си в България по квоти, определени от българското Министерство на образованието. Вече 30 млади българи от Казахстан са дошли да следват в България и са намерили за себе си успешна реализация.

Снимки: личен архив на Валентина Шатова