На 9 септември 1944г. в Шумен, дежурният офицер от 10-и конен полк подпоручик Петър Петров посреща съветската команда да предаде личното си оръжие с думите:
„БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР НЕ ПРЕДАВА ОРЪЖИЕТО СИ!“
и се застрелва в главата…
Петър Добрев Петров (1903 – 9.9.1944) е роден в Шумен. Той е син на опълченеца Добри Петров (1859-1944). Завършва шуменската мъжка гимназия през 1921г. и постъпва във Военното на Н.В. училище като бъдещ кавалерист . През 1923г. седмици, преди да приеме назначението си в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк е принуден да напусне след конфликт с тогавашния началник Дамян Велчев. Петър Петров заминава за Унгария, където завършва Кралското висше училище по телесно възпитание. Завръща се в Шумен и става преподавател по физкултура в Учителския институт. Знаменосец на българските юнаци на Балканските игри в Атина през 1934г. През войната е мобилизиран. Окупацията и превратът на 9 септември го заварва дежурен по караул. При желание на съветски войници да предаде оръжието си отказва и се самоубива. Оставя вдовица Мария и дъщеря на 5 години. Баща му, старият опълченец умира от мъка 4 месеца по-късно.
