6 СЕПТЕМВРИ. ДЕНЯТ НА ЧИПРОВЦИ!
Всяка година признателното население на гр. Чипровци прави голям тържествен курбан сред останките от църквата на Гушовския манастир в Чипровския Балкан. На тази дата с превземането на Белградската крепост от австрийските войски, където се сражавали и военни отряди от Чипровци, е започнало Голямото Чипровско въстание за Освобождението на България от турско робство. То било подготвяно цели 50 години, което е добре известно, а неговите главни организатори Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Франческо Соймирович и Стефан Кнежевич успели да ангажират в плановете си за Освобождението на България почти цяла свободна Европа. По думите на неговия Главен военен ръководител военните действия започнали още през 1687г. с присъединяването на двайсетина конни отряда от Чипровското воеводство под ръководството на Георги Пеячевич и Богдан Маринов, въоръжени със собствени средства към австрийските войски в настъпателния им поход към Балканите. Те превзели град Оршова и участвали в успешните сражения за превземането на Белград. При това военните действия не се изчерпват с битките при Кутловица и Чипровци. Те обхващат цялата територия от Видин до София. В тях участвали около 200 хиляди души. По думите на Георги Пеячевич Видинската област се отнасяла към Чипровското воеводство и той самият имал там поземлени имения. Чипровското въстание не приключило с разорението на Чипровци, а продължило още 50 години на територията на съседните държави доколкото оцелелите феодални владетели продължили борбата със собствени военни отряди в рамките на австрийското военно командване. Най-компактната маса, оцелели от този бунтовен акт – Банатските българи, се скитали точно толкова – 50 години, нападани от разбойнически банди, татари и турци из различни области на Влахия и Австрийската империя в очакване военните действия да приключат и да се завърнат по родните си огнища. Преди да вземат решение да се заселят трайно в областта Банат, тогава в Австрийската империя. Чипровското въстание е най-големият освободителен акт на българите. Целият Чипровски край бил разрушен и опожарен. Турският султан издал ферман, с който нареждал селищата да бъдат разрушени до основи, камък върху камък да не остане. Младите жени и децата да бъдат отведени в робство, а старите мъже и жени да бъдат посечени. Същият ферман забранявал в следващите 50 години заселването в разрушените бунтовни селища и където и в която част на Османската империя за някого се установи, че е чипровчанин или католик, да бъде убиван. Една трета успели да се спасят и се пръснали в различни части на България, Сърбия, Влахия и из цяла Европа. Една компактна маса, водена от последния Софийски католически архиепископ чипровчанина Стефан Кнежевич, преплувала Дунава и била гостоприемно посрещната от влшкия княз Константин Бранкован, за което съдействал и министърът на Българската францисканска провинция Марко Пеячевич, който бил в близки приятелски отношения с него. За своето участие в антитурските изяви в началото на 18 век Константин Бранкован бил пленен и отведен заедно с четиримата си сина в Константинопол, където синовете му били обезглавени пред очите му, а накрая турците обезглавили и него. Главите им били набучени на колове и разнасяни из целия град за назидание на непокорните.
