В средата свещеникът е поп Ангел Чолаков – много голям български патриот, пряк участник в акта на 6.09.1885г., убит от руски агенти през 1886г., подстрекавани от руското консулство в Пловдив.
Разбира се, престъплението е укрито в писаните все още в полза на Москва “български“ учебници по история. Всички престъпления, свързани с българската история и с убийства на истински български патриоти, в които е замесена Русия старателно се заличават и укриват по волята на московския господар и неговите послушни казионни “историци“ академици, професори, доценти и т.н. овластени на “научния фронт“ срещу България другари. Неслучайно името на този достоен български свещеник никъде не се отбелязва при честванията във връзка със Съединението. Политкоректна принудителна “историческа“ забрава.
ПАТРИОТЪТ ПОП АНГЕЛ ЧОЛАКОВ – ЖЕРТВА НА КРИВОРАЗБРАНОТО РУСОФИЛСТВО У НАС
„Изборите през май 1886 г. имат голямо политическо значение за страната, което се отчита от всички – от княза, правителството, патриотичната и русофилската опозиция. В Южна България тези избори са един вид референдум „за” или „против” Съединението. Българите тук за пръв път на основа на всеобщото избирателно право получават възможност да избират свои представители в Народното събрание в София. Цялата кампания преминава в условията на остри сблъсъци между русофилите и техните противници. Руските дипломати пряко се намесват в избирателната кампания. Кроят интриги и разпространяват много слухове, които объркват населението, особено в Южна България. Новият замисъл на руската дипломация е чрез провокиране на инциденти и сблъсъци да се провалят изборите и да се даде нужният повод за руска окупация. Руският консул в Пловдив Игелстром ръководи опозиционната борба в Южна България и според сведенията на някои съвременници материално я поддържа. Той вдъхновява „лъжесъединистите” да провокират чрез своите привърженици сблъсъци в изборния ден, за да компрометират българската власт пред Европа и да се отвори пътят за руската интервенция. Смъртта на поп Ангел Чолаков се вписва в цялата тази верига от събития. По настояване на ръководството на Либералната партия, след нейния провал на изборите на 11 май 1886 г. в гр. Хаджи Елес, той се явява като либерален кандидат на допълнителните избори в съшия град, предвидени за 18 – 31 май 1886 г. Изборът като че ли изглежда предрешен в негова полза, защото той има висок авторитет и слава на доказан на дело патриот. По това време поп Ангел е бил вече „героят от 6 – ти септември”, както го нарича сам Захари Стоянов и има огромно влияние сред обикновените българи. Това е добре известно и на неговите политически противници русофилите и те решават да го елиминират, като го унищожат физически.
В деня на изборите поп Ангел отсяда в дома на околийския началник на Хаджи Елес (Борисовград дн. Първомай). Тук става жертва на непредизвикано, но добре организирано нападение от страна на неговите политически противници русофилите. Къщата, в която пребивава поп Ангел, е обкръжена от пияна тълпа. Това са над 500 селяни, повечето от които носят нарочно подготвени дебели сопи. Селяните са манипулирани и насъскани от русофилите, които цели две седмици ги лъжат, че селата им ще останат в Турция, защото новата граница щяла да минава по р. Марица. Русофилите убеждават селяните да викат за руския император, който щял да им даде волове. Освен това, близо 400 от тези невежи селяни според в. „Независимост” получават на ръка 2 лв. пари „за вино и подкупване”. Сумата е осигурена от руското консулство в Пловдив. Малобройната охрана на поп Ангел не успява да предотврати замисленото убийство. Малко преди да бъдат отворени избирателните урни, насъсканата подпийнала тълпа от селяни се нахвърля върху него с тояги. Селяните линчуват свещеника, чието тяло е буквално разкъсано на парчета. Жестокото убийство разтърсва цяла България. Гняв обсебва сърцата на всички истински български патриоти. Във в. „Независимост” Захари Стоянов посвещава материал на убития български свещеник. В нея летописецът на Априлското въстание изнася поредната си патриотична лекция, съпроводена с яростни обвинения против предателите „рубладжии”. Според Захари Стоянов това е първото политическо убийство в свободна България: „Умря поп Ангел, не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността“.