НА 8 СЕПТЕМВРИ 1898 ГОДИНА Е ОСВЕТЕНА ТЪРЖЕСТВЕНО ОТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ И МИТРОПОЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО, ЦЪРКВАТА „СВЕТИ СТЕФАН“ В ИСТАНБУЛ.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква.Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.
Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година.
Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.
на снимките: Екзарх Йосиф и Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул
