На 8 септември 1868 г. в Севлиево е родена голямата българска поетеса Мара Белчева
Мара Белчева е родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ, министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.
Мара Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и други. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо в историята на българската „женска“ поезия.
Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава прекрасна интимна лирика. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие.
Тя е редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). Умира на 16 март 1937 г. в София.
