Навършват се 75 години от героичните боеве на 9-ти пехотен Пловдивски полк с германците при Деве баир /8 -14 септември 1944 г./
доц. д-р Петър Ненков
С идването на власт на правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. командирът на 9-ти полк, полковник Бонев получава заповед от Военното министерство на 5 септември с придадени артилерийски и бронеизтребителни подразделения да формира самостоятелен отряд и да се изнесе по най-бързия начин от Пловдив в Кюстендил, където трябва да прегради пътя за Крива Паланка в участъка село Бобешано – връх Руен и да не позволи на немските моторизирани части да преминат старата българска граница.
На 8 септември подразделенията на самостоятелния му отряд са съсредоточени в указания район. Девети пехотен Пловдивски полк става единствената организирана и боеспособна сила, която може да задържи настъпващия противник. По това време личният състав на разбитите в района на Скопие и Куманово в Македония 14-а и 29-а пехотни дивизии от 5-а българска армия хаотично се оттеглят и преминават границата на път за България. Дните 9 и 10 септември се използват от полковник Бонев за организиране на позицията на отряда.
На 11 септември по шосето към Деве баир противниковите мотоциклетисти, оръдия и бойни коли започват да настъпват. Неприятелят взривява мостовете над река Крива. Отделни негови групи бойци достигат на 50 крачки до позициите на 9-ти пехотен полк. С точен пушечен, картечен и артилерийски огън, противникът е отблъснат. Духът на воините от полка е приповдигнат. От пленените германци се разбира, че те са от 162-и гренадирски полк на 7-ма планинска СС дивизия „Принц Ойген“.
На 12-и септември ята самолети „Щука“ с български опознавателни знаци на 3 пъти нападат позициите на полка с бомби и картечен огън. В дневника на полка е записано, че това е предателство или грешка? По-късно от разговори с летците, участвали в нападението се разбира, че Главното командване на Българската армия е било уверено, че Деве баир е паднал в немски ръце и затова е изпратил авиация да го бомбардира.
На 13 септември през целия ден се води артилерийски двубой между придадената артилерия на полка и немската артилерия. Вечерта, под прикритието на тъмнината, противникът прави нов опит да пробие позицията на полка, но бива отблъснат.
На 14 септември усилията на противника се насочват от двете страни на шосето към караулката на Деве баир. Картечниците му косят пред- позиционното пространство. Отделни групи германци достигат непосредствено пред окопите на 9-ти пехотен полк, но отново са отблъснати с ръчни гранати и пушечен огън .
Към 8 часа противниковите стрелкови вериги отново настъпват стремително към Деве баир, решени да го овладеят. Немските части нахлуват в позицията на втора рота и се явяват във фланг на първа дружина от полка. Командирът на 4-а рота, поручик Никола Гечков преценява, че е наложително да контраатакува и повежда войниците си в смела контраатака. Моментът е критичен. Необходими са върховни усилия от всички.
Командирът на полка, полковник Бонев с пистолет в ръка е на първа бойна линия. След 4-а рота и останалите подразделения на полка се втурват в неудържима контраатака. Ударът на клементинци е неочакван. Вклинилите се в отбраната немски части понасят много жертви, не издържат на натиска и започват отстъпление. Войниците от полка ги преследват с бойния вик Ура. Позицията е удържана. Противникът претърпява големи загуби .
На командния пункт на полка пристига командващият Първа армия, генерал-майор Владимир Стойчев. Той благодари на полковник Бонев и на всички чинове от полка за отличното държание по време на боя и героичната защита на позицията. Полковник Бонев е награден с орден „За храброст”- 4 степен, 1 клас, а делегация от кюстендилци водена от кмета на града, д-р Ливадински го провъзгласява за почетен гражданин на град Кюстендил.
Така 9-ти пехотен Пловдивски полк получава своето бойно кръщение във Втората световна война. Макар и с оскъдни боеприпаси, без храна, войниците, подофицерите и офицерите от полка, под командването на полковник Бонев проявяват в боевете твърдост и рядко себеотрицание.
Те отблъскват четири противникови атаки, три от които в продължение на 24 часа и по този начин спасяват населението на Кюстендил, Перник и София от неизбежни кръвопролития при настъплението на немските моторизирани части.
Победата при Деве баир осигурява следващите успешни операции на Българската войска в Македония през първия период от заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г.
На снимката полковник Иван Бонев – командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк
