На 5 септември 1916 г. сутринта ген. Пантелей Киселов дава начало на атаката на българската войска срещу считаната по това време за най-модерна и укрепена румънска крепост – Тутракан.
Само 33 ч. по-късно – на следващия ден вечерта, строената в продължение почти на 3 години, с използването на върховите постижения на военната теория и практика, крепост се предава.
В желанието си да си върне изгубените по време на Междусъюзническата война български територии по линията Тутракан-Балчик, на 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. През това време румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии и с тази цел превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава.
Срещу нея българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов. Общата численост на българската войска е 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта.
Въпреки ожесточена съпротива от румънското командване до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан.
Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея“.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери.
Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.
