ЯКОВ КРАЙКОВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТАР
Преди 450 години във Венеция един българин на име Яков става собственик на най-голямата кирилска печатница, основана от Божидар Вукович в началото на ХVІ в. В тази печатница през 1566 г. Яков Крайков отпечатва на български език своята първа книга – „Часословец”. Тя е малка по формат, но е богато илюстрирана с 33 гравюри и е предназначена за богослужение и лична употреба от всеки грамотен християнин.
Известните факти за този българин са малко, а неизвестните – много. Негови единствени свидетели и биографи са книгите му. Информация за Крайков и неговата печатница откриваме в послеслова на „Часословеца”:
„И аз, Иаков, родом и отечеством бех иже в подкрили
великие гори Осоговцеи, близ до Коласийскаго града, места нарицаема Камена река от племена свещеничскаго и нарочитаго страни тоие от древни времен…“
Jakov, Psaltir -1
Яков назовава родното си място и дава поясняващи ориентири за него – близо до Коласия (старото име на град Кюстендил), в подножието на Осоговската планина. В Псалтира от 1569 г., той се представя като Яков, Крайков син, и посочва за свое родно място София, която по това време е главен административен център в империята с важно военностратегическо значение на пътя, свързващ Цариград със Средна Европа и Адриатическото крайбрежие. За изследователите отдавна няма съмнение, че Яков от Камена река и Яков от София са едно и също лице. Не е възможно двама българи, съименници, да живеят по едно и също време във Венеция, да притежават печатница и да издават напълно сходни книги.
Къде и как в средата на ХVІ в. един българин от Камена река се ограмотява, израства като книжовник и извървява дългия път до италианския „град на книгите“? Как придобива свободата и смелостта, финансовата възможност и професонализма да състави и отпечата свои книги?
Трудно може да се проследи житейската съдба на Яков Крайков, превела го от Кюстендил през София до Венеция. Възстановяването на неговата биография се гради предимно върху хипотези. Като син на свещеник вероятно той получава образованието си в близкия до Кюстендил манастир „Св. Йоаким Осоговски“ – голямо книжовно средище в района още от средата на ХІV в. След това, търсейки по-висока образованост, се отправя към един от активните книжовни центрове в Югозападна България – София. През средата на ХVІ в. в манастирите около града, известни като Софийска Мала Света гора, процъфтява Софийската книжовна школа, която продължава традициите на Търновската, основана от патриарх Евтимий. Софийските книжовници поддържат християнския и народностен дух, преписват и превеждат средновековни ръкописи, съставят и създават нови произведения. Тяхно дело са житията и службите на новите софийски мъченици, просияли през ХVІ в.: св. Георги Нови, св. Никола Нови и св. Георги Новейши. Крайков възприема езиковите и правописни норми, характерни за софийските книжовни ателиета, задълбочава познанията си за българското книжовно богатство и засилва интереса си към апокрифното творчество.
Някои изследователи предполагат, че от София на път за Косово, Яков Крайков минава през манастира „Грачаница” (дн. в Косово), който тогава е под юрисдикцията на Охридската архиепископия и седалище на митрополита на Ново бърдо. В тази обител през 1538/39 г. с благословията и подкрепата на митрополит Никанор работи кирилска печатница, в която се предполага, че са работили и българи. Но едва ли в нея за толкова кратко време Яков е усвоил тънкостите на печатарския занаят. По-скоро в резултат на продължителна работа във венецианските гръцки печатници Яков Крайков натрупва достатъчно опит в този сложен занаят, за да се справи по-късно самостоятелно и блестящо със сложната печатарска дейност.
През ХVІ в. Венеция е важен център на средиземноморската търговия и европейската дипломация – космополитен град, отворен за нови идеи и културен обмен. За балканските народи след падането на Константинопол под османска власт (1453 г.) Венеция е „другата Византия“, свободна територия, на която се осъществява трансфера на византийското културноисторическо наследство. По това време във Венеция има повече от 230 печатници и тя с основание е наричана „град на книгите“. Една от тези печатници e открита през 1519 г. от Божидар Вукович, черногорец по произход, който е в роднински връзки с богатата венецианска фамилия Дела Векия. Вукович възприема тяхното име и сам се представя като Дионисий дела Векия. Печатницата му е най-големият и продуктивен славянски издателски център през XVI в. След смъртта на Божидар Вукович през 1539 г. печатницата е наследена от сина му Винченцо Вукович, а от 1566 г. е собственост на българина Яков Крайков.
„Наследството на Вуковичите” включва и добре изградена търговска мрежа за разпространение на книги сред славянските народи на Балканите. В документи от венецианските и дубровнишките архиви се споменават кантори и складове на Божидар Вукович в Дубровник, Котор, Сплит, Белград, Видин, Черна Гора, манастирите „Дечани” и „Милешево” с налични книги от 200-300 екземпляра и големи суми от продадена стока. Яков Крайков използва успешно тази мрежа и я развива особено силно в западните български земи, в районите на София, Кюстендил и Скопие.
През 1569 г. Крайков издава „Псалтир с Последования“, който започва с гравюра на цар Давид и е отпечатан с нов графично изчистен шрифт. В този псалтир Яков смело се афишира като издател и вписва инициалите си „IA“ вместо тези на Вукович „Бож“ в герба на неговата заставка, отпечатва името си под текста и над издателския герб на Йероним Загурович – поръчителят на книгата, назован „властелин от града Котор”. Така Крайков потвърждава собствеността си върху известната венецианска печатница, а изданията му напомнят познатите и търсени сред южните славяни печатни книги от първата половина на ХVІ в.
За първи път в историята на славянската печатна книга Яков Крайков помества в послеслова на Псалтира съобщение с рекламен и търговски характер, адресирано към читателите: „Ако някой има нужда от тези книги, те ще се принесат в место Скопие при Кара Трифун“. Това съобщение свидетелствува и за съществуването на първата българска книжарница през ХVІ в. Изборът на Скопие не е случаен – по-голяма част от селищата в югозападните български земи не са подчинени на Цариградската гръцка патриаршия, а на Печката сръбска патриаршия. Градовете София, Самоков, Кюстендил и Скопие са свързани с активизираните през ХVІ в. търговски пътища в Османската империя: Адриатическия (Драчки) път, свързващ Цариград–Пловдив–Пазарджик–Самоков–Кюстендил–Скопие с Драч на Адриатическото крайбрежие; и пътят, спускащ се от р. Дунав, от Белград и Видин през София и Кюстендил по поречието на р. Струма до Беломорието. По тези установени търговски канали се разпространяват и книгите на Яков Крайков. Някои от оцелелите екземпляри днес могат да се видят в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. А последното му издание – сборникът „Различни потреби“ от 1571/72 г. е истинска библиографска рядкост и е обект на особен научен интерес. От тази книга са запазени само два пълни екземпляра в Библиотека Амброзиана в Милано, един в Университетската библиотека в Лайден, един непълен екземпляр в Националната библиотека в Санкт Петербург и фрагмент в Музея на Сръбската православна църква в Белград.
Сборникът „Различни потреби“ продължава традицията, започната от Вукович с Молитвослов от 1520 г., в създаването и развитието на специфичен жанр в славянската печатна книжнина – сборници със смесено съдържание за всекидневна лична употреба, наричани „Книги за пътници“. Те са в малък формат, за да са удобни за носене по време на път и съдържат месецослов, богослужебни текстове, различни молитви и четива с поучителен характер. Месецословът в сборника на Крайков е преработен и съкратен, но отбелязва паметта на много български светци. Отделно се споменават светците, чиито мощи са пренесени във Венеция. Заедно с литургичните текстове са поместени апокрифни текстове и текстове-амулети с предпазна функция, които водят към най-ранните средновековни български апокрифи. За това споменава и самият Яков Крайков в бележка, поместена след апокрифа за Успение Богородично. В нея той казва, че е ползвал извод от книгите на българския цар Петър (927-969), чиято столица е Велики Преслав и който, според някои легенди, е умрял във Великия град Рим.
Яков Крайков продължава традициите на българското средновековно ръкописно наследство и на кирилското книгопечатане, но дава и свой ценен принос в развитието и разцвета на венецианската кирилска печатна книга през ХVI в. Той влиза в историята на българското книгопечатане като пръв български издател, редактор-съставител, печатар, гравьор и книгоразпространител.
