ПСВ КОГАТО ПОЕТИТЕ СТАНАТ ВОЙНИЦИ доц.д-р Петър Ненков

КОГАТО ПОЕТИТЕ СТАНАТ ВОЙНИЦИ

Най-нежният български поет Димчо Дебелянов загива, като офицер в Първата световна война.

доц.д-р Петър Ненков

На 2 октомври 1916 година, в разгара на Първата световна война, в дъждовното пладне на един намусен ден , на левия бряг на река Струма, край градчето Демир Хисар, загива, като командир на рота, водейки войниците си в атака срещу англо-френските части поетът , подпоручик Димчо Дебелянов. Тленните му останки са погребани в българската църква в Демир Хисар.

С това черният списък на трагично загиналите, гениални български поети се удължава с още едно непрежалимо име. Към безсмъртната плеяда на Христо Ботев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков се присъединява Димчо Дебелянов – най-чувствения български поет, чиито стихове има в лексикона си всяка гимназистка по онова време.

В навечерието на Балканската война 1912-1913 г. посещава бащината си къща в тихата възрожденска Копривщица и написва едно от най-нежните стихотворения в българската поезия “Да се завърнеш в бащината къща”.

През войната Дебелянов служи, като редник в Самоков. На следващата година изкарва шестмесечна Школа за запасни офицери в Княжево и получава първо офицерско звание – подпоручик .

През Първата световна война 1915-1918 г. , отначало служи в Сметната палата в София, но съвестта му се бунтува срещу синекурната канцеларска длъжност, докато на фронта загиват хиляди български воини.

Затова подава рапорт и постъпва, като доброволец в 22-ри пехотен Тракийски полк на прославената 7-ма Рилска дивизия. Тръгвайки към фронта казва на своите приятели: ”Чувствам,че не ще се върна вече,но нали тъй ще е по-добре!”

След неговата смърт, в походното му сандъче намират няколко недовършени стихотворения и част от великолепния му цикъл “Тиха победа”.

Трагичната гибел прекършва живота на Димчо в разцвета на неговите сили.Той е едва на 29 години, и въпреки че няма издадена книга, успява да остави след себе си три дузини балади и елегии,които завинаги влязоха във всяко българско сърце.

В европейската поезия неговите поетични образи и метафори се родеят с лиричните стихове на Хайнрих Хайне, и Сергей Есенин.

И добре, че са приятелите му, които след смъртта на Димчо събират ръкописите му и издават посмъртно две негови книги “Стихотворения”- 1920 г. и “Златна пепел”- 1924 г.

Пак те стават причина да се създаде инициативен комитет ,който да принесе тленните останки на поета от изписаното с черти букви в нашата история градче Демир Хисар в родната Копривщица. Така 12 години след трагичната кончина на поета ,костите му най-сетне намират вечен покой.

Кой можеше да допусне, че авторът на затрогващите със своята носталгия и нежност стихове:

Помниш ли , помниш ли тихия двор

тихия двор в белоцветните вишни..

ще напише ,отвратен до дъното на душата си от скотобойната на фронта, дълбоко философските стихове “ На един убит ,“ в които ще достигне до тъжното прозрение: “Мъртвият не ни е враг” и “Сирота песен “ в която ще се изповядва:

Ако загина на война

жал никого не ще попари…

Тези стихове се превръщат в своебразен протест срещу кървавата касапница, безумието и военната еуфория обхванали Европа през Първата световна война .

Дебеляновите стихове се родеят в българската художествена култура със скулптурните композиции на родения в близкото Карлово скулптор, академик Иван Лазаров “На война“ и “Те победиха”. Именно заради това той прие при сърце поръчката да извае образа на очакващата майка в родния дом на поета в Копривщица .

Тя се превръща в един от най–хубавите и трогателни образи в българското изобразително изкуство.На надгробния камък са издълбани стиховете на поета,посветени на майка му:

И в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете..”

Ще минават годините, като табуни степни коне, но майката на поета–издялана от камък, ще стои все там в тихия двор с белоцветните вишни и ще чака своя блуден син да се завърне, да сложи чело на безсилното и рамо и тихо да повторя в мрака:”Мамо,мамо.”

Но, напразно! Само вятърът –този палав немирник ще шумоли в пазвите на старите дървета, ще капят тъжно златните листа и ще затрупват всичко – и възторг и печал със забрава. А , дъждът, октомврийският дъжд ще вали, както тогава…..

БЛАГОСЛОВЕНА Е ТАЗИ ЗЕМЯ, ЧИИТО ВЕЛИКИ ПОЕТИ СТАВАТ ВОИНИЦИ, ЗА ДА Я БРАНЯТ ОТ ВРАГОВЕ И ПОРОБИТЕЛИ !