КОГАТО ПОЕТИТЕ СТАНАТ ВОЙНИЦИ
Най-нежният български поет Димчо Дебелянов загива, като офицер в Първата световна война.
доц.д-р Петър Ненков
На 2 октомври 1916 година, в разгара на Първата световна война, в дъждовното пладне на един намусен ден , на левия бряг на река Струма, край градчето Демир Хисар, загива, като командир на рота, водейки войниците си в атака срещу англо-френските части поетът , подпоручик Димчо Дебелянов. Тленните му останки са погребани в българската църква в Демир Хисар.
С това черният списък на трагично загиналите, гениални български поети се удължава с още едно непрежалимо име. Към безсмъртната плеяда на Христо Ботев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков се присъединява Димчо Дебелянов – най-чувствения български поет, чиито стихове има в лексикона си всяка гимназистка по онова време.
В навечерието на Балканската война 1912-1913 г. посещава бащината си къща в тихата възрожденска Копривщица и написва едно от най-нежните стихотворения в българската поезия “Да се завърнеш в бащината къща”.
През войната Дебелянов служи, като редник в Самоков. На следващата година изкарва шестмесечна Школа за запасни офицери в Княжево и получава първо офицерско звание – подпоручик .
През Първата световна война 1915-1918 г. , отначало служи в Сметната палата в София, но съвестта му се бунтува срещу синекурната канцеларска длъжност, докато на фронта загиват хиляди български воини.
Затова подава рапорт и постъпва, като доброволец в 22-ри пехотен Тракийски полк на прославената 7-ма Рилска дивизия. Тръгвайки към фронта казва на своите приятели: ”Чувствам,че не ще се върна вече,но нали тъй ще е по-добре!”
След неговата смърт, в походното му сандъче намират няколко недовършени стихотворения и част от великолепния му цикъл “Тиха победа”.
Трагичната гибел прекършва живота на Димчо в разцвета на неговите сили.Той е едва на 29 години, и въпреки че няма издадена книга, успява да остави след себе си три дузини балади и елегии,които завинаги влязоха във всяко българско сърце.
В европейската поезия неговите поетични образи и метафори се родеят с лиричните стихове на Хайнрих Хайне, и Сергей Есенин.
И добре, че са приятелите му, които след смъртта на Димчо събират ръкописите му и издават посмъртно две негови книги “Стихотворения”- 1920 г. и “Златна пепел”- 1924 г.
Пак те стават причина да се създаде инициативен комитет ,който да принесе тленните останки на поета от изписаното с черти букви в нашата история градче Демир Хисар в родната Копривщица. Така 12 години след трагичната кончина на поета ,костите му най-сетне намират вечен покой.
Кой можеше да допусне, че авторът на затрогващите със своята носталгия и нежност стихове:
Помниш ли , помниш ли тихия двор
тихия двор в белоцветните вишни..
ще напише ,отвратен до дъното на душата си от скотобойната на фронта, дълбоко философските стихове “ На един убит ,“ в които ще достигне до тъжното прозрение: “Мъртвият не ни е враг” и “Сирота песен “ в която ще се изповядва:
Ако загина на война
жал никого не ще попари…
Тези стихове се превръщат в своебразен протест срещу кървавата касапница, безумието и военната еуфория обхванали Европа през Първата световна война .
Дебеляновите стихове се родеят в българската художествена култура със скулптурните композиции на родения в близкото Карлово скулптор, академик Иван Лазаров “На война“ и “Те победиха”. Именно заради това той прие при сърце поръчката да извае образа на очакващата майка в родния дом на поета в Копривщица .
Тя се превръща в един от най–хубавите и трогателни образи в българското изобразително изкуство.На надгробния камък са издълбани стиховете на поета,посветени на майка му:
И в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете..”
Ще минават годините, като табуни степни коне, но майката на поета–издялана от камък, ще стои все там в тихия двор с белоцветните вишни и ще чака своя блуден син да се завърне, да сложи чело на безсилното и рамо и тихо да повторя в мрака:”Мамо,мамо.”
Но, напразно! Само вятърът –този палав немирник ще шумоли в пазвите на старите дървета, ще капят тъжно златните листа и ще затрупват всичко – и възторг и печал със забрава. А , дъждът, октомврийският дъжд ще вали, както тогава…..
БЛАГОСЛОВЕНА Е ТАЗИ ЗЕМЯ, ЧИИТО ВЕЛИКИ ПОЕТИ СТАВАТ ВОИНИЦИ, ЗА ДА Я БРАНЯТ ОТ ВРАГОВЕ И ПОРОБИТЕЛИ !
<img class="j1lvzwm4" src="data:;base64, “ width=“18″ height=“18″ />
<img class="j1lvzwm4" src="data:;base64, “ width=“18″ height=“18″ />
<img class="j1lvzwm4" src="data:;base64, “ width=“18″ height=“18″ />
72Антоанета Груева и 71 други
10 коментара
15 споделяния
Харесване
Коментар
Споделяне
