ПСВ Добричката епопея / 6 – 7 септември 1916 г./ доц. д-р Петър Ненков

Добричката епопея / 6 – 7 септември 1916 г./

доц. д-р Петър Ненков

Победоносните български войски се насочват към Добрич .На 4 септември 1916 г., предните части на румънската 19-та дивизия се оттеглят от града, който е освободен от 8-ми пехотен Приморски полк, влизащ в състава на войските на Варненския укрепен пункт, командвани от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от втора пехотна бригада на 6-та пехотна Бдинска дивизия, начело с генерал-майор Христо Попов.

В града българските части се натъкват на потресаващи гледки- свидетелство на извършените зверства на румънските войски над местното мирно население . Открити са труповете на 53 жители на града, убити от румънските власти. Над 300 граждани на Добрич са отвлечени от румънските войници, като заложници и подложени на жестоки изтезания и гаври .

На 5 септември българските войски, които освобождават Добрич са принудени да водят тежки отбранителни боеве , тъй като срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги по числен състав руски, румънски и сръбско-хърватски сили. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни в битката .

На 6 септември атакуващите руски пеши вериги достигат само на 150-200 метра от позициите на българските части, но са контраатакувани и отблъснати с удар „на нож“. За да подпомогнат варненските войски, части на 6-та пехотна Бдинска дивизия (35-и Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар. През нощта две дружини от 35-и полк и артилерийски части са прехвърлени край Добрич и заемат позиции в състава на варненските войски.

На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич боеве. Въпреки очакването на българското командване, че решителното сражение ще се проведе в участъка на варненските войски, руският командващ, генерал Андрей Зайончковски насочва основния си удар срещу втора пехотна бригада на Шеста Бдинска дивизия – отслабения 35-и пехотин Врачански полк, 36-ти пехотен Козлодуйски полк, пионерната дружина и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк.

За кратко време 35-и пехотен полк, който е подложен на унищожителна атака, претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на полка, разположеният край село Османфакъ 36-ти пехотен Козлодуйски полк, получава заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61-ва дивизия, но на свой ред е подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-и пехотен полк изпада в критична ситуация.

Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад Конна дивизия на генерал майор Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след като на 3-ти септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в сражението при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сърбо-хърватските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-а кавалерийска дивизия.

В късния следобед на 7 септември край село Голямо Чамурлий Конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.

В боевете при Добрич от 1 до 7 септември 1916 година българските войски губят 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 31 офицери. Най-големи са българските загуби в последния и решителен ден от сражението .

На 7 септември са тежко ранени и по-късно почиват полковник Панайот Минков, командир на 8-ми Приморски полк и полковник Димитър Чолаков, командир на дружина в 35-и Врачански полк. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите-50.От частите най-засегнат е 36-ти Козлодуйски полк, който дава 1354 убити и ранени военнослужещи. По-голяма част от убитите български войници са погребани във военното гробище в Добрич.

По своя и героизъм и напрежение Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при щурма и овладяването на Тутраканската крепост . С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското Главно командване за настъпление в Североизточна България.

В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа.

на снимката: генерал Тодор Кантарджиев – началник на войските на Варненския укрепен пункт.