НА 3 СЕПТЕМВРИ 1970 ГОДИНА УМИРА БЕЛЕЖИТИЯТ КИНЕМАТОГРАФИСТ ВАСИЛ ГЕНДОВ, СЪЗДАЛ ПЪРВИЯ БЪЛГАРИСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ И СПАСИЛ С ПОЛКОВНИК ПЕТЪР ДИМКОВ РОДНАТА КЪЩА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ОТ СЪБАРЯНЕ
доц. д-р Петър Ненков
Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. В периода 1905 – 1907 г. е ученик-стажант в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст.
Той завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща „АИКО“. В периода 1910 – 1912 г. е актьор в трупата на Роза Попова. Работи като драматичен администратор в Русе (1911 – 1913г.). Бил е директор на пътуващия драматичен театър „Български театър“, София (1920 – 1938г.) и естраден артист (1938 – 1946г.).
През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор.
Той е основоположник на българското филмово изкуство и създател на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“.
Гендов е инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България (1919 – 1920г.), Съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.).
Гендов е създател на първия български игрален филм „Българан е галант“, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Продукцията е снимана през 1932 г. в Карлово. Имено по време на заснимането на филма се разиграва една драматична история, която искам да ви разкажа.
През 1932 г., Васил Гендов решава да продуцира и заснеме първия български говорящ филм „Бунтът на робите“, посветен на Васил Левски. За целта екипът му отива в Карлово, за да заснеме филма, в който Гендов е режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля – на Апостола на свободата.
Той поискал да използва за декор родния дом на Дякона, но се оказало, че къщата е в развалини. Тя е била построена през ХVIII век. Стояла безстопанствена след като майката на Левски, Гина отишла да живее в дома на дъщеря си Яна , където умира през януари 1878 г. Нещо повече, градоустройственият план на Карлово, който е приет през 1900 г. предвиждал остатъците от къщата да се разчистят и там да мине нова улица.
Идеята да се бутне къщата на Левски била стара . Още през 1902 г. Ученолюбивото дружество в Карлово предлага в писмо до кмета, на нейно място да се направи увеселителен парк в чест на Апостола на Свободата. За щастие това не става.
През 1927 г. народният комитет „Васил Левски“ предлага да се съберат парични средства и да се откупи дома от племенниците на Левски, които живеят в София, за да се превърне той в музей. Общинският съвет на Карлово обаче взема друго решение – да прокара улица през полуразрушената къща.
И точно тогава в града пристига Васил Гендов, за да снима филма “Бунтът на робите”. Той среща угрижени хора, които му казват: “Ако ще снимаш, снимай по-скоро, докато не са заличили двора и къщата на Левски.”
Изуменият Гендов с още трима души от снимачния екип отишъл в общината, за да провери дали това твърдение отговаря на истината. Кметът го нямало, но заместникът му бил там. Васил Гендов се представил и попитал вярно ли е това, което се говори из града, попитал го още, кой им дава правото да вършат такова престъпление и не се ли боят, че ще се превърнат в карловските “херостратовци”. Заместник кметът дори не го изслушва, казва му само, че това е решение на Общинския съвет и че то скоро ще бъде изпълнено. След това го изгонва от кабинета си.
Ядосаният Гендов се сеща, че войската в Карлово /21-ва пехотна Средногорска дружина/ се командва от полковник Петър Димков, който e негов близък. Дотичва в казармите разтреперан и разказва на пресекулки, какво се готви в града. Полковникът скача, като ужилен и отсича: “Само тая няма да стане!” После заедно с Гендов се качват на гарнизонния файтон и отправят към общината. Кметът Аристотел Янакиев, който е от Демократическата партия, свива рамене и казва: „Регулацията си е регулация и нищо не може да се направи по въпроса…“
Щом разбира, че карловските общинари ще приведат тази безумна идея в действие, полковник Димков нарежда на своя заместник, подполковник Георги Тунтев , веднага да изпрати войници в пълно бойно снаряжение, които да застанат на пост около къщата на Левски и ако някой от общината се приближи до нея, да стрелят “на месо”.
Карловският общински съвет не се примирил с военната намеса и се оплакал в Министерството на благоустройството в София. Министърът поискал полковник Димков да бъде даден под съд за превишаване на правомощията и за самоуправство.
От съда го спасява генерал Атанас Ватев, който заявява, че ако за такива действия се дава под съд, България отдавна да е заличена от земната карта. Съдебното дело срещу полковник Димков било прекратено.
През октомври 1933 г. карловци се включват с ентусиазъм във възстановяването на родната къща на Дякона. Говори се, че дори местните турци дали пари за реставрацията на къщата. Създаден е обществен комитет, начело с кмета, който организира кампанията за възстановяването на къщата. Градежът следва макет, изготвен от Васил Караиванов и Христо Фъргов, братовчеди на Васил Левски. Само за 40 дни къщата е завършена по проект на архитект Димитър Иванов. През 1937 г. е открит музеят на Апостола в нея. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.
Филмът на Васил Гендов излиза на екран през 1933 г. Той е озвучен във Виена и премиерата му преминала при голям успех. Лентата обаче не е запазена .По време на бомбардировките на София през Втората световна война, тя е унищожена. По-важният резултат от нея обаче е исторически, че домът на Васил Левски е спасен от разрушение.
Васил Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“, в които разказва за историята на българското кино . Умира на 3 септември 1970 г. в София, на 79 годишна възраст.
На снимките: кинематографистът Васил Гендов, началникът на карловския гарнизон, полковник Петър Димков-бъдещ прочут народен лечител, родната къща на Васил Левски в Карлово , днес е един от най-посещаваните национални музеи в България.
