На 20 юли 2018 г. се навършват 165 години от рождението на Георги Колчев Байданов.  В музикалния живот на Стара Загора и България името му е свързано с няколко определения „първи” – първи въвежда нотното пеене като учебен предмет, автор на първите учебници по нотно пеене, издава първото музикално списание у нас, организира първи църковен хор.

Роден е в Стара Загора, където и завършва мъжкото класно училище. Учи в Петропавловската духовна семинария (в Лясковския манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел”) като стипендиант на Старозагорската община и в Музикалното училище в Букурещ. Негови учители по музика са Й.  Герасимович и Янко Мустаков. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. семейството напуща Стара Загора. Живее в Свищов (1881 г.), Пловдив (1882 г.), Казанлък (1900 г.). През учебната 1882/83 г. идва от Свищов и е назначен в Четирикласното мъжко училище. Преподава, за първи път у нас, нотно пеене в четири класа по два часа седмично.

През 1882 г. организира църковен хор от дисканти, алти, тенори и баси. Хорът пее за първи път в църквата „Св. Димитър” на Димитровден и просъществува до края на учебната година.

От края на XIX в. и до 1909 г. е учител по пеене и цигулка в Старозагорската девическа гимназия. По това време в Стара Загора учителстват Петко Икономов, Господин Бакалов, Димитър Хаджигеоргиев – личности, с чието активно участие се формира музикалния облик на града ни. По инициатива на Димитър Хаджигеоргиев и Петко Икономов на 2 ноември 1897 г. в салона на Мъжкото училище се основава Музикално дружество „Кавал”. Георги Байданов е член на дружеството и управител на вокалния му отдел.

През януари 1891 г. излиза първият (и единствен) брой на списание „Гусла” – „първий български ежемесечен музикален журнал”. Негов редактор е Георги Байданов, издателство и печатница „Единство” – Пловдив, годишен абонамент – 20 лв. Списанието има нотирано мото „Боже, пази България, пази” и приложение от 15 страници ноти за маршове и песни.

Заедно с непосредствената си работа в училището, Байданов се занимава и с теория на музиката и преподаването. Пише и издава над десет книги по темата. Неговият „Кратък учебник по музиката: За долните класове на гимназиите и горний курс на осн. училища”, отпечатан през 1890 г. е преиздаван и допълван многократно. Първият учебник по нотно пеене е посветен на учителя и музикалния деец Янко Мустаков. Екземпляр от четвъртото издание (1896 г.) се съхранява във фонда на библиотека „Родина” – Стара Загора. Други две негови заглавия, издадени в Стара Загора в печатница „Светлина” „Мнение по начина на преподаване пението в основното ни училище: Реферат, четен в Учит. конференция в Ст. Загора на 12 май 1901 г.” (1901 г.) и „Музикалното възпитание на децата ни: Публична лекция (1904 г.) са запазени във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески”.

Георги Байданов публикува обширни статии в старозагорските списания „Знание”и „Надежда”: „Значението на музиката в девическите училища и влиянието й върху человеческия организъм” в пети брой 1884 г. и в няколко следващи и „Няколко думи по домашното възпитание“ в бр. 7 от 15 юли 1884 г. на списание „Знание”; „Българското народно черковно пение” в списание  „Надежда” брой 3, 1900 г. Изнася публични лекции, реферати и сказки по проблемите на музикалното възпитание и начина на преподаване на музика и пеене. Особен интерес представлява трудът му „Българската народна песен. Мисли, факти и пожелания” (1901 г.), където анализира особеностите на българските народни песни, единството на мелодия и текст, спецификата на ритмиката.

Превежда книгата „Старобългарския напев” от руския композитор Вознесенски.

Името му фигурира в енциклопедичния речник на Лука Касъров (1899 – 1907)  и в енциклопедията на братя Никола и Иван Данчови (1936).

Последните години от живота на Георги Байданов преминават в София. В брой 20 от 25 февруари 1928 г. на списание „Музикален преглед” (Стара Загора) е публикувано кратко съобщение: „Георги Байдановъ, познатиятъ старъ музикаленъ деецъ, се е поминалъ въ София презъ декември м. г., на 70 (! – бел. автора) год. възрасть. Покойниятъ е единъ отъ първите пионери на родната музика. Работилъ е като учитель и извънъ училището. Написалъ учебници по музика и статии по музикално-педагогични въпроси, брошура „Нашата народна музика“ и др. Презъ 1891 год. Байдановъ е издавалъ първото българско музик. списание „Гусла“ (само единъ брой) и затова требва да се счита за основатель на нашия периодиченъ музикаленъ печатъ.” Официалната информация за неговата кончина е 30 ноември 1927 г., София.

Снежана Маринова