Андрей Славов Тошев е български учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).
Роден е на 16 април 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Ходжева от село Магарево, Македония. Основно образование получава в родния си град.[1] Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женева и в Брюкселския свободен университет (1891)[2]. Женен за Екатерина Божкова от Велес.
Тошев (4-ти на най-горния ред, № 2) с преподаватели от Солунската девическа гимназия
Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г.[1] По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и др. с цел събиране на растения и записване на народните им имена.[3] През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна.[1] Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895).[4] След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора.[4] В 1894 г. публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им.[3] През 1898 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 г. е действителен член на БКД.[1] Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).[3]
От 1903 до 1905 г. е български търговски агент в Битоля. Последователно е български официален представител в Черна гора (1905 – 1906), Гърция (1906 – 1908), Сърбия (1908 – 1913), Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).
Умира на 10 януари 1944 г. в София.[1]
Библиография
„Из Беломорието и Македония“, второ издание, 1942
Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.
- „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
- „Материали по флората на Солунско“ (1894)
- „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
- „Материали за флората на България“ (1895)
- „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
- „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
- „Материали по флората на Родопите“ (1901)
- „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
- „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
- „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
- „Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931)
- „Бегли спомени“ (1931)
- „Полша в културно отношение“ (1931)
- „Сръбско-българската разпра“ (1932)
- „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
- „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
- „Бегли спомени за Македония“ (1941)
- „Из Беломорието и Македония“ (1942)
- „България и нейните съседи“ (1943)
Източници
Мишев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
- „Речта на Симеон Радев за Андрей Тошев“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. XIV, бр. 554, София, 6 май 1942 година
Бележки
- ↑ Нагоре към:а б в г д Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 53.
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
- ↑ Нагоре към:а б в Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 54.
- ↑ Нагоре към:а б Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7 / 954-642-111-1. с. 55.
| Георги Кожухаров | → | търговски агент в Битоля (31 октомври 1903 – 1905) |
→ | Никола Семенов (управляващ) |
| Борис Михайловски | → | пълномощен министър в Атина (29 декември 1906 – 1908) |
