Безкрайно елегантният и усмихнат мъж с дълго палто, шапка с периферия и фотоапарат върху танка е Бай Иван. Или Иван Юскеселиев, известен в родната журналистическа гилдия като един от най-големите майстори на репортажната фотография от първата половина на ХХ век. Заедно със своите братя Любен и Васил, Бай Иван е родоначалник на четирите поколения фотожурналисти Юскеселиеви, виновни за педантичното документиране на rodnata история през последните сто години.

Oсвен с работата за вестниците Политика и Свободна реч в началото на 20-те, дългия период в Утро, Дневник и Илюстрована седмица до 1944 и в органа на Българската социалдемократическа партия Народ и Изгрев на кръга Звено от 1945 до смъртта си през 1947, Бай Йван бележи историята на българската фото документалистика най-вече с репортажите от гостуването на сръбския крал Александър I в България, всенародното ликуване при раждането на престолонаследника Симеон Търновски през 1937 и погребението на Mustafa Kemal Atatürk през 1938.

Интересуващите се от българска история са попадали на вълнуващите му кадри от посрещането на родната армия и администрация при връщането на Южна Добруджа на България през 1940 и заемането на Македония през 1941 година, а също и на скръбния репортаж от изпращането и погребението на Цар Борис III и заседанията на Първи състав на Народния съд.

Уви, голяма част от запазените над пет хиляди кадри в архива на Иван Юскеселиев са в тежко състояние. Изображенията върху чернобели стъклени фотографски плаки са 105, останалите негативи от рол филми са заснети с легендарните Zeiss Ikon, а стотиците лайка формат кадри – с един от първите внесени в България фотоапарати Contax. За щастие, Иво Хаджимишев се захваща с трудната задача да селектира най-важното от архива на знаменития фоторепортер в двуезична монография.

Книгата Бай Иван. Безпристрастният свидетел, Иван Христов Юскеселиев – фотожурналист (1887 – 1947)събира емблематични кадри от изброените събития и още много впечатления от живота в България от първата половина на миналия век, които са подбрани не според техническите качества (комбинацията от лоши и понякога почти невъзможни светлинни условия принуждава фоторепортерите да работят със слабо чувствителни филми по онова време), а предимно според посланието и важността на документираното.

За разгадаването и обяснението на включените изображения помагат историците Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН, Евгения Калинова и Искра Баева от Историческия факултет на Софийския университет и юриста и публицист Васил Т. Василев. Цялата група се справя успешно при почти пълна липса на конкретна и точна информация за снимките от целия масив, а ние разглеждаме малко част от паметните репортажи, включени в най-важната БГ фотографска книга за сезона: