Днес 70-годишен юбилей празнува Васил Найденов. Виден български поп певец, композитор и текстописец. Започва кариерата си като вокал на рок група Диана Експрес, с които изпява песента „Синева“. Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979г. със саундтрака към едноименния филм „Адаптация“. Мелодия на годината стават песните му „Телефонна любов“ (1982 г.), „Чудо“ (1983 г.) и „Сбогом, казах“ (1985 г.). Превръща се в любимец на няколко поколения с хитовете си „Сбогом, моя любов“, „Всичко ми е наред“, „Междучасие“, „Огън от любов“, „Като слънце в огледало“, „След края на света“ и др.
Роден на 3 септември 1950г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си, баща си вижда години по-късно.
Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.
Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор — Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ Втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда — на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ — пак по музика на Тончо Русев — „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.
Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1981), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.
Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).
Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995.
Има дуетна песен с Елвира Георгиева – „Може би ще дойда“ (1995).
Албуми с Диана Експрес
Синева (1976)
Студийни албуми
Адаптация (1981)
Телефонна любов (1982)
Чудо (1983)
Молба (1985)
Не мога без теб! (2003)
Мини албуми Редактиране
Адаптация (1979)
Песен срещу вятъра (1979)
Здраствуй, Могиев (1980)
Молба (1987)
Всичко ми е наред (1987)
На море (1989)
Компилации:
Златни хитове (2000).
