На 2 септември 1905г. легендарният войвода Леонид Янков заедно с двама свои другари и след предателството влиза в неравен бой с аскер от 3000 турци продължил цял ден, в местността Гюров дол до село Гявато. Титаничния български герой се проявява като храбрец и много точен стрелец. Загиват другарите му, но той успява да простреля 50 души турци. Ранява и командващия ги юзбашия. С последния патрон в револвера си се самоубива. 3 срещу 3000 НЕЧУВАН ПО РОДА СИ ГЕРОЙСТВО!
Леонид Янков (10 март 1878г. – 2 септември 1905г.) е един от най-значимите български революционери и национален герой гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Един от легендарните образи по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903г.
Леонид войвода или още Лев Балкански, е роден през 1878 година в Мачуково, тогава в Османската империя в семейството на Трайко и Ката Янкови. Получава основно образование. В Мачуково има стабилен комитет на ВМОРО, начело с Генчо Лазаров Ортаков и бащата на Леонид Трайко е член на организацията. Леонид влиза във ВМОРО на ранна възраст и изпълнява куриерски задачи. През 1901 година е арестуван при разкритията на Баялската афера и лежи шест месеца в затвор. След излизането си от затвора убива шпионина Ристо Дойчинов и става нелегален четник, десетар четата на Аргир Манасиев, който е негов първи братовчед от страна на майка му.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след краха му се прехвърля в България. Връща се в 1904 година заедно с Томе Донев и Миле Таушанов и развива широка дейност в Богданско. От лятото на 1905 година е гевгелийски войвода. На 29 август четниците Ванчо Чолаков и Туше Петрушев убиват гъркоманския поп в Богданци, а на 31 август се събират с четата на Леонид Янков. Същата вечер е заловен куриерът на четата Дельо Карабаров от Гявото, с помощта на сърбоманския учител в Богданци част от шифъра в едно писмо е разгадан и по него турските власти влизат в следите на четата на Леонид Янков и срещу нея са изпратени гарнизони от Струмица и Дойран.
На 2 септември 1905 година Леонид Янков заедно с двама свои другари, в местността Гюров дол до село Гявато са обградени от турски аскер и след престрелка, траяла цял ден, Леонид Янков се самоубива.
Според различни източници с него загиват четниците Михаил Иванов Таушанов и Туше Гонов Петрушев от Богданци и Томе Киров Доновски и Тома Фириев от Стояково. Според Антон Янев Ванчо Чолаков и Туше Петрушев са отпратени от войводата, но първият загива в бой с турците, а Леонид Янков, Тома Фириев и Михаил Таушанов загиват заедно. След това телата им са погребани в българските гробища в Гевгели.
Българският поет и преводач, журналист и общественик Румен Леонидов е правнук на войводата Леонид Янков. Редовно посещава лобното място на прадядо си, канен официално като гостуващ поет. На „Мелнишките вечери на поезията“ през 2008г., негово е стихотворението „Песен за Леонид войвода”, посветено на подвига на прадядо му.
